Георги Великов Димитров е роден на 23 март 1929 г. в с. Склаве в семейство на
бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в град Св. Врач (Сандански) през
1947 г. и висше образование по история през 1951 г. в Софийския университет. Работи
като преподавател по история, а по-късно е заместник-директор, след това и директор
на гимназията в Благоевград (бивша Солунска). От 1 януари 1977 г. е редовен доцент
по история на БКП в новооткрития филиал на Софийския университет в Благоевград и
ръководи катедрата по обществени науки, а от 1986 е и заместник-ректор на Висшия
педагогически институт. В продължение на редица години оглавява историческото
дружество в нашия град.
Научната дейност на Г. В. Димитров започва през 1965 г., когато постъпва като редовен докторант в СУ и през 1969 г. защитава дисертация за историята на Благоевградската окръжна организация на БКП в годините след Първата световна война (1919–1923 г. ), която по-късно е разширена като времеви обхват и е публикувана през 1972 г. със заглавие „БКП и революционното движение в Благоевградски окръг 1913–1925 г., която и е първата монография на автора. Започнал преди всичко като изследовател на историята на региона, научните интереси на Г. В. Димитров в хода на историческите му проучвания се разширяват, като го изправят и пред по-общите въпроси на историческото минало. Като особено ценен принос се смятат неговите изследвания за политиката на БКП и на нейния вожд Георги Димитров по македонския въпрос и за т. нар. „културна автономия" в Благоевградски окръг през периода 1946–1948 г.
Тези негови проучвания отварят пътя за по-нататъшните изследвания по тази тема. По онова време – малко повече от две десетилетия след събитията, те са израз и на определена научна смелост и позиция по въпроси, които продължително време са бели петна в историческата наука, както и в съзнанието на широките обществени среди. Наистина, изказаните от него изводи отговарят на официалната линия в края на шестдесетте и началото на седемдесетте години, но трябва да се има предвид, че срещу тези възгледи тогава има и силна съпротива в партийните среди, доколкото немалко хора, провеждали политиката в изследвания период запазват силни властови позиции, както централно, така и по места.
Пак във връзка с голямата тема за историческата съдба на населението на Македония са и най-значителните научни творби на Г. В. Димитров, които отбелязват и времето на неговата творческа зрелост като историк. Това са неговите трудове, посветени на бежанския проблем в българското общество през 1920–1930 години и външната политика на България по този въпрос с акцент върху българо-гръцките отношения.
В тях Г. В. Димитров израства като опитен изследовател с мащабен поглед върху вътрешните и международни проблеми, които изграждат рамките на бежанския въпрос. Резултат на дългогодишни научни издирвания са неговите монографии: „Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отношения 1919–1939 (1982), „Настаняване и оземляване на българските бежанци 1919–1939 (1985), „БКП и бежанският въпрос 1929–1939 (1986), както и неговата последна и според мен най-хубава книга „Илюзии и действителност . Спорове за права и имоти на българите от Егейска Македония и Западна Тракия 1919–1931 (1996). Тази поредица изследвания, която постепенно изгражда картината както на държавната политика към бежанците, така и на сложните дипломатически преговори по бежанския въпрос, внасят в българската историография голямата тема за съдбата на хилядите хора, прокудени от родния им край, темата за съдбата на българските бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини в нейните институционални измерения. Той не скрива личното си съпричастие към тази тема. В тези области, пише той, са „гробовете на наши деди и прадеди". Това лично вълнение вдъхновява Г. В. Димитров като историк и се претворява в задълбочени научни издирвания. Той използва огромен фактологически материал, за да разкрие политическите, дипломатическите, стопанските аспекти на бежанския въпрос, неговата международна значимост и опитите за решаването му.
Поради това трудовете на Г. В. Димитров се четат вече повече от три десетилетия и ще се използват и в бъдеще от всички, които се интересуват или работят върху бежанския въпрос. Научното и популяризаторско дело на Г. В. Димитров включва, освен неговите книги, и около 100 различни публикации – рецензии и статии в периодичния печат по разнообразни теми: за солунските атентати, за изтъкнати дейци на ВМОРО и много други. Като преподавател той беше ценен от студентите заради неговата ерудиция, знания и отговорност в преподаването, но преди всичко и за това, че се отнасяше винаги с уважение към тях. Той беше толерантен към всички и винаги подкрепяше младите си колеги, без да се намесва в техните научни предпочитания и начин на преподаване.
През деветдесетте години на 20 век Г. В. Димитров отново се връща към бежанския въпрос с тревогата от новите военни стълкновения на Балканите. Книгата му „Илюзии и действителност", освободена от идеологически наслоения, е написана с надеждата да допринесе за добросъседските отношения на Балканите и с вяра в силата на мирните преговори. Като учен – историк, авторът се надява уроците от историята да помогнат на читателите да се ориентират в настоящето. „И днес Балканите са арена на трагични събития, които напомнят на описаните тук. И в наши дни стотици хиляди хора са премествани като стада животни от родните им места в други като бежанци” – пише той. И задава въпроса: „Ще стане ли някога историята учителка на народите?” Актуалността на тази проблематика е безспорна.
Със своите задълбочени изследвания, със своето трудолюбие, честност и чувство за отговорност като историк, Георги В. Димитров заема важно място сред достойните учени на Благоевград.
Научната дейност на Г. В. Димитров започва през 1965 г., когато постъпва като редовен докторант в СУ и през 1969 г. защитава дисертация за историята на Благоевградската окръжна организация на БКП в годините след Първата световна война (1919–1923 г. ), която по-късно е разширена като времеви обхват и е публикувана през 1972 г. със заглавие „БКП и революционното движение в Благоевградски окръг 1913–1925 г., която и е първата монография на автора. Започнал преди всичко като изследовател на историята на региона, научните интереси на Г. В. Димитров в хода на историческите му проучвания се разширяват, като го изправят и пред по-общите въпроси на историческото минало. Като особено ценен принос се смятат неговите изследвания за политиката на БКП и на нейния вожд Георги Димитров по македонския въпрос и за т. нар. „културна автономия" в Благоевградски окръг през периода 1946–1948 г.
Тези негови проучвания отварят пътя за по-нататъшните изследвания по тази тема. По онова време – малко повече от две десетилетия след събитията, те са израз и на определена научна смелост и позиция по въпроси, които продължително време са бели петна в историческата наука, както и в съзнанието на широките обществени среди. Наистина, изказаните от него изводи отговарят на официалната линия в края на шестдесетте и началото на седемдесетте години, но трябва да се има предвид, че срещу тези възгледи тогава има и силна съпротива в партийните среди, доколкото немалко хора, провеждали политиката в изследвания период запазват силни властови позиции, както централно, така и по места.
Пак във връзка с голямата тема за историческата съдба на населението на Македония са и най-значителните научни творби на Г. В. Димитров, които отбелязват и времето на неговата творческа зрелост като историк. Това са неговите трудове, посветени на бежанския проблем в българското общество през 1920–1930 години и външната политика на България по този въпрос с акцент върху българо-гръцките отношения.
В тях Г. В. Димитров израства като опитен изследовател с мащабен поглед върху вътрешните и международни проблеми, които изграждат рамките на бежанския въпрос. Резултат на дългогодишни научни издирвания са неговите монографии: „Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отношения 1919–1939 (1982), „Настаняване и оземляване на българските бежанци 1919–1939 (1985), „БКП и бежанският въпрос 1929–1939 (1986), както и неговата последна и според мен най-хубава книга „Илюзии и действителност . Спорове за права и имоти на българите от Егейска Македония и Западна Тракия 1919–1931 (1996). Тази поредица изследвания, която постепенно изгражда картината както на държавната политика към бежанците, така и на сложните дипломатически преговори по бежанския въпрос, внасят в българската историография голямата тема за съдбата на хилядите хора, прокудени от родния им край, темата за съдбата на българските бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини в нейните институционални измерения. Той не скрива личното си съпричастие към тази тема. В тези области, пише той, са „гробовете на наши деди и прадеди". Това лично вълнение вдъхновява Г. В. Димитров като историк и се претворява в задълбочени научни издирвания. Той използва огромен фактологически материал, за да разкрие политическите, дипломатическите, стопанските аспекти на бежанския въпрос, неговата международна значимост и опитите за решаването му.
Поради това трудовете на Г. В. Димитров се четат вече повече от три десетилетия и ще се използват и в бъдеще от всички, които се интересуват или работят върху бежанския въпрос. Научното и популяризаторско дело на Г. В. Димитров включва, освен неговите книги, и около 100 различни публикации – рецензии и статии в периодичния печат по разнообразни теми: за солунските атентати, за изтъкнати дейци на ВМОРО и много други. Като преподавател той беше ценен от студентите заради неговата ерудиция, знания и отговорност в преподаването, но преди всичко и за това, че се отнасяше винаги с уважение към тях. Той беше толерантен към всички и винаги подкрепяше младите си колеги, без да се намесва в техните научни предпочитания и начин на преподаване.
През деветдесетте години на 20 век Г. В. Димитров отново се връща към бежанския въпрос с тревогата от новите военни стълкновения на Балканите. Книгата му „Илюзии и действителност", освободена от идеологически наслоения, е написана с надеждата да допринесе за добросъседските отношения на Балканите и с вяра в силата на мирните преговори. Като учен – историк, авторът се надява уроците от историята да помогнат на читателите да се ориентират в настоящето. „И днес Балканите са арена на трагични събития, които напомнят на описаните тук. И в наши дни стотици хиляди хора са премествани като стада животни от родните им места в други като бежанци” – пише той. И задава въпроса: „Ще стане ли някога историята учителка на народите?” Актуалността на тази проблематика е безспорна.
Със своите задълбочени изследвания, със своето трудолюбие, честност и чувство за отговорност като историк, Георги В. Димитров заема важно място сред достойните учени на Благоевград.
Доц. д-р Кристина Попова
0 коментара:
Публикуване на коментар