Международна научна конференция, организирана от МНИ в Корча, Албания

Проф. Георги Пендавини открива научната проява

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „СВЕТИ КЛИМЕНТ И НЕГОВОТО ВРЕМЕ”, ОРГАНИЗИРАНА ОТ МАКЕДОНСКИЯ НАУЧЕН ИНСТИТУТ В УНИВЕРСИТЕТА „ФАН НОЛИ“ В ГР. КОРЧА, Р. АЛБАНИЯ 

   На 9 декември 2016 г. в университета в гр. Корча, Р. Албания, носещ името на албанският политик, писател, преводач, учен и теолог Фан Ноли, основател на албанската православна църква и неин първи епископ, беше проведена международна научна конференция, посветена на 1100 години от успението на св. Климент Охридски. 

 Организатори на конференцията, освен университетът в Корча бяха Македонският научен институт (МНИ) в София, Българският културен клуб в Скопие, Българските македоно-одрински родолюбиви комитети (БМРОК), Българското сдружение на родовете от Македония и Дружеството за Албано-българско приятелство. Конференцията беше открита от проф. Герги Пендавини, декан на Факултета за природни и хуманитарни науки. Слово произнесе и председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, като съорганизатор на форума. Той говори за повода, който събра учени от Балканите – юбилейната годишнина от успението на видния българския книжовник, преводач и духовник Св. Климент Охридски. 

 Доц. д-р Александър Гребенаров 

След това бе дадена думата на посланика на Република България в Република Албания, Негово превъзходителство г-н Димитър Арнаудов, както и на българския депутат от 43 Народно събрание г-н Красимир Богданов – председател на комисията за българо-албанско приятелство.  

Н.пр. Димитър Арнаудов – посланик на Р България 

На фона на изложбата „Св. Климент – Просветителят”, която бе мултимедийно презентирана, а сътворяването й подпомогнато от Министерството на културата, ученическият хор от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”, под диригентството на Даниел Иванов, огласи залата с църковни песнопения в памет на Св. Климент Охридски. Работата на конференцията протече в една секция, в две части, като бяха прочетени 14 доклада, на учени от три страни – Р България, Р Македония и Р Албания. 

 Конференцията беше открита с доклада на Людмил Станчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на тема: „Европа и Европейският Югоизток в края на ІХ и началото на Х в.“ с който въведе участниците в историческата ситуация в Европа и на Балканите по времето на св. Климент. 

 В доклада на доц. дин Димо Чешмеджиев от Кирило-Методиевския научен център при БАН на тема: „Средновековният култ на св. Климент Охридски“, беше разгледан култът към св. Климент, с неговото зараждане, развитие и разпространение, както в българските земи, така и в съседни държави. 

 Албанският учен д-р Сокол Супараку, от университета в Корча, в доклад на тема: „Св. Климент и св. Наум, двама светци само на славянския свят“ (на албански език), беше разгледан въпросът за манастирите на двамата светци и тяхното значение за развитието на съответните култове. 

 В докладът на проф. Константинос Якумис от Тиранския университет, Р Албания, на тема: „Западнобалканските елити и развитието на почитанието на славянските светци (ХVІІ-ХІХ в.)“, авторът разгледа изключително интересния въпрос за възраждането на култовете на тези светци в Южна Албания през посочения период. 

 Проф. Константинос Якумис 

 Д-р Калина Минчева от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев“, в доклад на тема: „Сведения за манастирите, основани от св. Климент Охридски и св. Наум Охридски“, разгледа въпроса за тези манастири на базата на сравнение с други български манастири от това време, главно в столицата Преслав и Североизточна България. 

 Докладът на доц. д-р Ралица Русева от Института по изкуствознание при БАН в София, на тема: „Изображенията на св. Климент и св. Седмочисленици в Република Албания“ беше посветен на малко известни и неизвестни изображения на светците от някои църкви на територията на днешна Южна Албания. Втората част на конференцията започна с доклада на докторанта от Художествената академия в София Любен Домозетски, който изнесе доклад на тема: „Образът на св. Климент Охридски в средновековното балканско изкуство“ и запозна аудиторията с ранните образи на светеца. 

 Доц. д-р Трендафил Кръстанов прочете доклад на тема: „Къде е епископията Величка на св. Климент и кой го е ръкоположил“, с който постави на разглеждане някои от „вечните“ въпроси на Климентовата проблематика. Докладът на проф. Анила Сарачи-Мадже от университета в Корча беше на тема: „Няколко бележки за етимологията на Девол (една от резиденциите на св. Климент)“ (на албански език), и разгледа един също така дълговечен въпрос, твърде важен с оглед на локализацията на средновековния град с това име. Също на етимологични въпроси беше посветен и докладът на д-р Арсинела Муши-Джара, от университета в Корча: „Славянската топонимия на село Бобощица“, в който авторката, по произход от това българско село близо до Корча, изяснява някои топоними от селото. 

 Докладът на гл. ас. д-р Янко Христов от Югозападния университет в Благоевград беше посветен на: „Медицински познания и практики и ролята на клира за справяне със здравословните проблеми по времето на св. Климент Охридски“ и постави акцент върху някои средновековни български лечителски практики. Васко Цветковски от Скопския университет в доклада си на тема: Славянските решения на философските определения в преводите на „Corpus Areopagiticum“ от Исая Серски“ постави отново някои въпроси около преводите от гръцки на славянски, които на богословска база датират от времето на Кирил и Методий, продължават през цялото средновековие, че и досега. 

 Докладът на гл. ас. д-р Надежда Николова от Института за български език при БАН беше на тема: „Лексикални особености в новобългарските текстове от произведенията на Климент Охридски“, където бяха разгледани някои въпроси на „Климентовата“ лексика. 

  С заключителни думи доц. Ал. Гребенаров благодари на домакините за добрата организация на форума, както и на всички участници, допринесли за доосветляването на важни страници от живота и делото на Св. Климент и неговото време. Специални благодарности бяха отправени към Даниел Томов, който с безупречния си превод направи достъпни за аудиторията достиженията на учените от двете държави. 

    Конференцията в Корча протече изключително делово и организирано, с нея се възроди една проблематика, забравена както в България, така и в Албания след Втората световна война, при настъпилата изолация на двете балкански държави. Провеждането и очертава и бъдещи научни хоризонти за проучване на общото минало на двата народа и държави, както и обещаващо бъдещо сътрудничество между учени от двете, пък и трети страни ! 

Доц. д.и.н. Димо Чешмеджиев