По стъпките на св. Климент Охридски (I ч.)

По стъпките на св. Климент Охридски – първа част Охрид 

(8–9 декември 2016 г.) 

     Във връзка с 1100-годишнината от успението на св. Климент Охридски и 8 декември – денят, в който всички българи честваме празника на светеца (по стар стил) се проведе научно-изследователско и поклонническо пътуване през сакралните места, свързани с делото и личността на светеца – в Македония, Албания и Гърция. Организатори на това поклонническо мероприятие бяха Македонският научен институт (МНИ), съвместно с Университета в град Корча, Република Албания, Българският културен клуб – Скопие, Български македоно-одрински родолюбиви комитети, Българското сдружение на родовете от Македония и Дружеството за българо-албанско приятелство.

 В пътуването взеха участие много български учени, интелектуалци, студенти, ученици от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”, представители на различни български сдружения, извън пределите на българската държава, дипломати, както и народни представители от българския парламент. 

 Сред официалните лица бяха доц. Александър Гребенаров – председател на Македонския научен институт, Лазар Младенов – председател на Българският културен клуб – Скопие, Михаил Развигоров – председател на Българско сдружение на родовете от Македония, Владимир Тодоров – председател на Българските македоно-одрински родолюбиви комитети, народните представители от Българския парламент – Красимир Богданов (ВМРО) и Петър Петров (НФСБ) и д-р Валери Кацунов – директор на архива на БАН.

 Денят на самия празник – първият ден от поклонението, беше посветен на символични за светеца места в старата българска столица – град Охрид. Първото и може би най-знаково място, свързано със Св. Климент, което посетихме беше хълмът Плаошник и църквата „Свети Климент“ („Св. Панталеймон“). Плаошник е археологически резерват, в който се намират руините от античният град Лихнида, самият хълм е място, пропито с българска история. На всяка стъпка, която човек прави, изкачвайки се нагоре, вижда и усеща българщината. Новопостроеният храм „Свети Климент“ всъщност е възстановка на църквата „Свети Панталеймон”, построена от св. Климент Охридски в края на IХ в. или началото на Х в., по поръка и с ктиторството на княз Борис-Михаил Покръстител.

 След като тези земи са завладени от Османската империя църквата е превърната в джамия, наречена Имарет джамия, а мощите на светеца са пренесени в църквата „Св. Богородица Перивлепта”. След реставрацията на църквата през 2002 г. те отново са върнати на мястото си. В самия храм, в знак на преклонение пред мощите на българския светец се случи нещо необичайно – след като участниците се поклониха пред мощите на светеца Св. Климент Охридски български хор огласи храма. Учениците от хора на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ” под диригентството на учителя Даниел Иванов изпълниха тропар на св. Климент Охридски и други църковни песнопения, някои от които писани по тези земи.

 Слизайки от хълма и отправяйки се към брега, всички станахме свидетели на приказния залез на слънцето над Охридското езеро. Има някаква магия в това езеро. Магия, която кара човек да се чувства необикновено, нереално, приказно и романтично. Наслаждавайки се на тази невероятно красива гледка, изпълваща всяка човешка душа с възторг и всяко българско сърце с гордост, стигнахме до самия бряг. Там, пред паметника на св. Климент и под светлия му поглед, направихме символично честване на празника на светеца, като поднесохме венци и цветя, прекланяйки се пред неговата памет. Вечерта всички участници в поклонението имахме удоволствието да присъстваме на редица събития. От името на споменатите родолюбиви организации тържествени слова в памет на охридския книжовник произнесоха доц. Ал. Гребенаров, Л. Младенов, М. Развигоров, Вл. Тодоров и депутатът П. Петров. 

 Доц. д.и.н. Димо Чешмеджиев откри изложбата „Св. Климент – Просветителят”, разказваща и проследяваща живота и делото на светеца. Изложбата бе подготвена и организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН, със съдействието на Научния архив на БАН, Института за исторически изследвания – БАН и Македонския научен институт. Доц. Чешмеджиев е историк и дългогодишен преподаватл в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. С вълнение в гласа си той сподели с аудиторията, че за него е чест да открие точно тази изложба, точно на това място, точно в този град, тъй като е наследник на стар български род от Охрид. Той направи кратък анализ на живота и делото на светеца, като накрая отбеляза, че според него Св. Климент е „българският писател с най- дълъг писателски живот”.

 След него д-р В. Кацунов разкри детайли от включените в изложбата експонати, съхранявани в Научния архив на БАН. По-късно доц. Д. Чешмеджиев представи наскоро излязлата от печат книга на проф. Вася Велинова – „Климент Охридски и началото на българската литература” – издание на Българското сдружение на родовете от Македония. Той сподели с присъстващите своето мнение, че книгата се опира изцяло на изворите и че е написана на „блестящ стил, който малко учени притежават”. По време на самото представяне ученици от НГДЕК „Константин Кирил Философ” прочетоха откъси от нея, след което изпълниха няколко песнопения в чест на светеца. 

 В края Васко Цветковски представи своя превод на творбата „История” на Йоан Скилица, а през цялото време аудиторията можеше да се наслади и на още една изложба, наречена „Глаголица” – дело на пловдивския художник Ангел Гешев.

 На следващата сутрин (9 декември), преди да продължим своето пътуване към град Корча, Албания, бяхме поканени, гостувахме и се запознахме с ученици и с ръководството на Охридското училище „Климент Охридски”. Представителите на различни български институции и сдружения дариха книги на библиотеката на училището, както и постери от изложбата „Глаголица” на художника Ангел Гешев. По време на едно от междучасията, момчетата от певческия хор на НГДЕК – София зарадваха своите съученици от Охрид, а и всички присъстващи, като изпълниха няколко песнопения.

    Така приключи нашето посещение на старата българска столица – Охрид. Напуснахме този така мил и скъп на сърцата ни град с мелодия в душата, романтика в сърцата и размисли в ума. Мисли за това какви велики, всеотдайни мисионери е имала и все още има България. И ще ги има още – докато е жив техният дух и се препредава и на следващите поколения. Тогава ще ни има и нас. Тогава ще я има и България. 

 Маргарита Цачева