Периодът 1901–1903 г. в революционното движение на Македония и Одринско се характеризира с противоречия между ВМОРО и ВМОК. Макар преследваната цел да е еднаква, възниква несъгласие относно времето за вдигането на въстание и ръководството на революционните дела. ВМОРО застава твърдо зад становището, че няма военно-техническа и морална подготовка за масово народно въстание на този етап.
През есента на 1901 г. Върховният комитет изпраща свои чети във вътрешността за по-скорошно повдигане на населението. Тогава започват първите сблъсъци между дейците на двете революционни организации. В резултат от такава братоубийствена акция е убит Александър Илиев.
Александър Илиев е роден на 15 октомври 1879 г. във Враца. Основното си образование получава в родния си град, по-късно учи в София. Записва се като студент във Висшето училище, където се запознава и сприятелява с Кръстьо Асенов. В последствие и двамата са привлечени в революционното движение от Гоце Делчев, който ги повежда през „трънливия път” на революционната борба.
През есента на 1900 г. са изпратени в Горна Джумая. Оттам Ал. Илиев е разпределен за учител в радовишкото село Дедино. Пристига в определения му район под псевдонима Климент Кецкаров. За кратко време създава местен комитет и се включва в подготовката на целия окръг, но поради попаднали в турската полиция доказателства за дейността му, преминава в нелегалност. Присъединява се към четата на войводата Христо Чернопеев, взимайки участие в аферата „Мис Стоун” от октомври 1901 г.
С оглед на нуждата от преодоляване на своеволията на харамийските войводи, Гоце Делчев и задграничните представители Димитър Стефанов и Туше Делииванов решават да поверят на Илиев Петрички окръг.
Макар че е само на 22 години, той проявява завидни организационни умения и районът преминава на страната на Вътрешната организация. В окръга дълго време действат четите на войводите Дончо Златков и Алексо Поройлията, осъдени заради злодеяния на смърт от ВМОРО. Двамата не могат да се примирят с мисълта, един от „даскалите” да управлява района. Далеч по-подготвени военно-технически и с по-многоброен състав на четите предприемат акт към отстраняването му. Ал. Илиев изпраща редица писма до ЗП в София да му се изпратят 10–15 момчета на помощ, в противен случай ще бъде убит от харамийските войводи. За тежката ситуация, в която е изпаднал Илиев, свидетелства пред представителите в София учителят от с. Порой Чаков.
Задграничното представителство с писмо до Върховния комитет отправя искане да се въоръжат възможно в най-кратък срок 13 момчета от Петричко, които да окажат подкрепа на окръжния войвода. Владението на складовете за оръжие според протокола на Майското съглашение е дадено на ВМОК. Комитетът се заема с въоръжаването на дейци на Вътрешната организация, но по ред причини в продължение на една седмица се отлага изпращането на писмо от ръководството на ВМОК до пунктовия началник в Кюстендил за снабдяването с боеви припаси на чакащите там четници.
Александър Илиев изпраща известие, че в Петричко са намерени писма, от които се съди, че „Дончо е оръдие на Комитета и че последният чрез него се стреми да създаде своя организация вътре – организация, която да бъде в непосредствена връзка с комитета и да се намира пряко под неговата зависимост”. Въпреки че и двете организации са създадени, за да работят за извоюването на свободата на поробените македонски и тракийски българи, средствата и подходите им са различни. ВМОК поема курс към повсеместно въстание от гледна точка на обстоятелствата, докато според ВМОРО е нужен по-дълъг период от време за подготовка. Различните схващания по този въпрос и отключват и конфликти между отделни дейци.
Особено е положението със старите харамийски войводи, които на своя воля предприемат действия и не изпълняват заповедите, дадени им от революционните структури.
През първите дни на декември 1901 г. Александър Илиев и другарите му влизат в открит сблъсък с Дончо и Алексо, които убиват войводата. Така премахват единствената пречка за овладяване на района. Младият войвода става жертва на братско самоизтребление. Най-пагубно за делото е, че възникват подозрения и недоверие между български революционери, които са отдали живота си за освобождението на своите поробени братя в Македония и Западна Тракия.
Сред дейците на ВМОРО се откриват множество върховни нравствени примери, борци, предани беззаветното на делото и неговата свещена кауза. Едно от най-ярките доказателства за такъв самоотвержен деец е именно роденият във Враца войвода Александър Илиев – отдал живота си за свободата на Македония.
Николета Войнова
0 коментара:
Публикуване на коментар