По стъпките на св. Климент Охридски (II ч.)

По стъпките на св. Климент Охридски – втора част 

 (10–11 декември 2016 г.)

/Към част I/

     Поклонническото ни пътуване, посветено на Св. Климент Охридски, продължи пътя си през земите, пропити с българска история. След разходката по бреговете на Охридското езеро и из старата българска столица - величественият и романтичен Охрид; след посещението на Корча, Албания и емоционалните срещи с българите там, със съхранения до ден днешен български дух, традиции и автентичен български говор, макар и далеч от пределите на българската държава, групата ни се отправи към още няколко знакови за българщината места из Егейска Македония. Тръгвайки от Корча, пътят ни водеше през малки, китни стари български селца, от които са произлезли голяма част от храбрите войводи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, борци за освобождението и обединението на поробените български земи и бележити личности от българската история. 

Непосредствено след като преминахме албано-гръцката граница ни посрещна славното българско село Смърдеш, където през април-май 1903 г. за известно време се е укривала четата на Борис Сарафов. По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е разграбено за пореден път, а голяма част от жителите му са измъчвани и избити. По спомените на местен жител, който става свидетел на тези жестокости, „...турците го изгорее, го изгорее два пъта зашчо селото беше комицко. Оттамо имаше много войводи – Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и други имаше... Имеше много отепани, нат сто души.” Село Смърдеш е родило големи войводи като Васил Чекаларов и Пандо Кляшев, а и известният съвременен български артист Наум Шопов е с произход от това село. Минавайки през Смърдеш, високо на един хълм видяхме и старата българска църква „Св. Георги”, строена през 1890–1891 г. Продължавайки пътя си минахме прокрай небезвестните български села от Костурска околия – Дъмбени, Шестево и Брезница, намиращи се в планините Виняри и Орлово. Дъмбени е родното село на един от най-големите български войводи от ВМОРО, действал в Костурския край и участник в Илинденско-Преображенското въстание Лазар Поптрайков. Междувременно учителствал в родното си село, Лазар Поптрайков пише стихотворения, изпълнени с висок патриотичен дух, посветени на борбата за обединение. В някои от своите творби възпява подвизи, в които сам взима дейно участие като голямото сражение с турците при върховете „Локвата” и „Винярите”. Уви, съдбата е жестока спрямо личността на този голям българин. Няколко месеца след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, завръщайки се в Костурско, Лазар Поптрайков е зверски убит планината Лисец от предателя Коте по заповед на гръцкия владика Германос Каравангелис. Главата му е отрязана и за доказателство е занесена на Каравангелис.

   Според преданията на един британски журналист, той снима отрязаната глава на войводата и поставя снимката на стената в кабинета си. За тези китни малки селца – Смърдеш и Дъмбени, може да се каже, че са люлка на революционната борба за освобождение на поробените български земи. Минахме и покрай Шестево, нар. още Шестеово – родното село на голямата българска народна певица Любка Рондова и Брезница – села, родили много революционери и поборници, посветили живота си и загинали в името на националния идеал. Първото място, което посетихме беше о-в „Св. Ахил“, разположен в малкото Преспанско езеро, т.нар. Мала Преспа. Още със слизането от автобуса, правейки първите крачки по понтонния мост, водещ към самия остров, всички бяхме удивени от живописната красота на местността. Този остров носи името си от голяма базилика построена тук в края на Х или началото на Х в. от българския цар Самуил. По времето на последните царе от Първото българско царство тя е била патриаршеска катедрала на Българската патриаршия, чийто център е бил пренесен тук от Преслав, вероятно през Средец (София) и Воден (дн. Едеса, Гърция). Тази църква е била открита за науката през ХІХ в. Сведения за нея дават и учени като архимандрит Антоний, П. Н. Милюков, Й. Иванов, И. Снегаров, К. Миятев, Г. Сотириу, С. Пелеканидис. 

 През 60-те години на ХХ в. проф. Н. Муцопулос прави археологически разкопки на острова и разкрива трикорабна базилика с неразчленен притвор и внушителни размери – дължина 41 м и ширина 21 м. В централната абсида е запазен многостъпаленсинтрон, а над него върху стенната мазилка в 18 арки са били написани имената на епископските катедри, подчинени на българския патриарх по времето на цар Самуил. Списъкът е доказателство, че „Св. Ахил“ е бил катедрален храм на Българската патриаршия. Според археологическия материал тя е съществувала от края на Х до началото на ХV в. Построяването й се отнася до периода непосредствено след превземането на тесалийския град Лариса от Самуил (ок. 985–986 г.), когато от там са взети мощите на св. Ахил (ІV в.), популярен местен светец. Мощите са пренесени в България и са поставени в издигнатия в чест на Св. Ахил храм, според свидетелството на Й. Скилица – Г. Кедрин. В тази църква вероятно е погребан и самият цар Самуил, според Михаил Аталиат, починал „на блатистия остров Преспа“. Според проф. Н. Муцопулос гробът на цар Самуил е един от трите (т.нар. гроб Г), открити в южния кораб на базиликата. Макар и само предполагаемо, мястото, където е гробът на този велик български владетел носи усещането за свещено място. Българският патриарх, който със сигурност е служил в тази църква е Герман, според т.нар. Списък на българските архиепископи в рък. Par. Gr. 880, но е възможно тук да е служил и патриарх Дамян, а може би и патриарх Никола. След падането на България под византийска власт в 1018 г. Преспа престава да бъде епископски център. Той изглежда играе роля при въстанието на Георги Войтех в 1072 г., защото след това градът е разграбен от наемници във византийската армия, които „унищожили останалите в Преспа български дворци и ограбили местния храм, издигнат на името на св. Ахил“, по сведението на един летописец. През ХІІ в. в Преспа има отново епископска катедра. 

 Учениците от хора на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ”, под диригентството на учителя Даниел Иванов, изпълниха църковни песнопения, свързани с епохата от времето на Българското средновековие. Получи се невероятен спектакъл! Възхитата бе и за чудесната акустика, запазена до днес въпреки изминалите векове. След разходката ни на о-в Св. Ахил минахме и през прекрасния български град Костур, съхранил до днес в себе си народностния дух и автентичен български говор. На следващия ден посетихме Берския манастир „Св. Йоан Предтеча”, намиращ се в полите на планината Шапка, на десния бряг на река Бистрица. Според преданията, историята на манастира „Св. Йоан Продромос“ датира от ІХ в. В миналото е бил известен и като „Св. Антоний“, по името на един светец-монах от самия манастир. Общо осем са светците, просияли в този манастир. Между тях е и св. Атанасий Метеорски, основател на монашеския център Метеора, както и българският монах Агапий, мъченик за вярата. 

 Освен част от мощите на св. Йоан Златоуст, между най-ценните реликви, които манастирът съхранява, е и една българска светиня – главата на св. Климент Охридски. Тя е била обект на т. нар. „благочестива кражба“, когато монаси от манастира са я взели от църквата „Св. Богородица Привлепта“ („Св. Климент“) в Охрид и са я занесли в своя манастир. Не е ясно кога е била извършена тази кражба. Според известния руски учен В. Григорович, който посещава Охрид през 1845 г., това е било извършено неотдавна, т. е. малко преди посещението му там. Според други сведения, това е станало още през ХVІІІ в. 

Честните мощи на св. Климент са обект на голяма почит в епархията на Верия, Науса и Кампания, където съществува дългогодишна традиция те да бъдат изнасяни от манастира и да пребивават в домовете на различни благочестиви семейства за благословение, като понякога това може да трае много дни и дори цял месец. 

 Така завърши нашето поклонническо пътуване, посветено на св. Климент Охридски. Пътуване, посветено на мащабната българска просветителска и културна дейност по тези земи. Пътуване, посветено на българщината, на високия български дух и родолюбие, на високите български идеали, поддържали борбата за освобождение в години на робство и подтисничество. Пътуване, посветено на борбата за отстояване и съхранение на България. Защото България е и винаги ще бъде там, където има дори и един българин. 

Доц. д.ист.н. Димо Чешмеджиев, Маргарита Цачева