Учен от МНИ представи уникално езиковедско издание

Български диалектен атлас

IV. Морфология 

 Доц. д-р Лучия Антонова-Василева от Института за български език – БАН, член на МНИ, представи едно дългоочаквано издание: 

"Български диалектен атлас. IV. Морфология"

      Още първата карта на издадения през 2001 г. „Български диалектен атлас. Обобщанащ том. I – III”. София, КК „Труд” е посветена на общите типологични особености на българските говори в техните исторически граници. Тези особености, обединяващи диалектите на българския език, характеризират същността българското ударение и, преди всичко, граматичната организация на именната и глаголната система: развитие на аналитична система на съчетаване и употреба на членувани форми при имената – напр. обичам сина си, родината си, детето си; разчитам на сина си, на приятелката си, на детето си, на колегите си; аналитично изразяване на сравнителна и превъзходна степен при прилагателните – напр. това е най-малкият ми син;това е по-голямата ми дъщеря; замяната на инфинива с глаголни конструкции от частица да и форма за сегашно време на глаголите – напр. трябва да изорем нивата; аналитично изразяване на формите за бъдеще време – утре ще започнем да орем; наличие на прости форми за минало време – изорахме нивата, докато оряхме валя дъжд; наличие на преизказно наклонение – орали, орали, изорали цялата царска земя. 

  Трудът „Български диалектен атлас. IV. Морфология”, София, 2016, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, 248 с, ISBN 978-954-322-857-7 е изработен от редакционна колегия и авторски колектив в състав: М. Тетовска-Троева (гл. ред.), Ел. Кяева (зам. гл. ред.), Л. Антонова-Василева, М. Витанова, Сл. Керемидчиева; Авт. колектив: Л. Антонова-Василева, Л. Василева, М. Витанова, Ел. Вълчева, Сл. Керемидчиева, Т. Костова, Ив. Кочев, Ел. Кяева, К. Смедовска, М. Тетовска-Троева, П. Урумова) – автори. 

 Той съдържа карти, изработени въз основа на теренен материал и материал от писмени източници от над 2 300 селища, включително от Северна Добруджа (днес в Румъния), Гръцка и Турска Тракия, Източна и Западна Егейска Македония, Вардарска Македония, селища от крайния югозапад на българското езиково землище, намиращи се днес на територията на Албания, Западните покрайнини и Северозападните моровски говори, намиращи се на територията на Сърбия. 

 Публикуваните 145 цветни карти, коментари, списъци и показалци към тях, отразяват най-ярките особености на морфологичната система. Легендите и цветовото решение на картите са ориентирани към историческата интерпретация на картографираните явления. С червено и нюанси на червеното са отелязани формите, близки до старобългарски. С топли цветове и техните нюанси на топлите цветове са отразени явленията от домашен произход. със цветове от студената гама са отбелязаи явления, в които се отразяват тенденции, характерни за съседните неславянски езици.

 Значението на тази част на обобщаващия том на БДА е в лингвогеографско свидетелство за разпространението на типологични черти на българския език и на начина на тяхната реализация в целия обхват на българското езиково землище. Защото напр. на българското книжовно ще ора съответстват диалектните: че орем, к'е ора, жа ора, ста ора, зда ора ште да орам и мн. други. Атласът има значение не само за диалектологията, но и за други области от лингвистиката, славистиката, балканистиката, европеистиката и други хуманитарни науки като история, археология, етнология, фолклористика. 

   Той има и научно-приложна стойност – подпомага обучението на ученици и студенти, работата на журналисти, дипломати и особено на преподавателите по български език в средните и висшите учебни заведения, като допринася за задълбочаването на знанията за родния език и за повишаването на езиковата култура. Между многобройните примери за карти, разкриващи важните типологични особености на българския езки, които се откриват на цялата територия на българското езиково землище, от една страна, а, от друга, представляват важен практически проблем за съвременния правоговор и правопис, може да се посочи к. № 15 за наличие на бройна форма при имената от мъжки род. Естествено при по-подробното запознаване с атласа читателите може да почерпят информация и за още много други важни явления от областта на българската диалектна морфология.