Управляващите в Македония са безсилни пред албанските ултиматуми

Николай Иванов

     Зоран Заев има на разположение 20 дни, в рамките на които трябва да състави правителство. И трите албански партии, които обявиха, че ще го подкрепят, поставят не просто условия, а ултиматуми. Това обяви в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по ТВ+ историкът Николай Иванов, член на Македонския научен институт. 

 "Много неща попречиха на ВМРО-ДПМНЕ да състави правителство. Бившият премиер Никола Груевски например индиректно обвини посланик на чужда държава, че участвал в операция, насочена към сриване на темелите, на устоите на македонската държава. Като опитен политик, той, разбира се, отказа да спомене неговото име, но впоследствие „нетактично“ го свърза с Джордж Сорос", коментира влошената политическа ситуация представителят на МНИ. 

 Според него, Груевски със сигурност има за какво да се притеснява, ако не остане на власт, тъй като от години е обвиняван в съзнателно подклаждане на етническо напрежение в страната. "Едни от най-емблематичните примери в това отношение – нападението на граничния пункт в Блаце и последвалата антитерористична операция в кумановския квартал „Диво населье“ от пролетта на 2015 г., са давани като емблематични примери за спецоперации, организирани от тайните служби на Македония. Информация за това даваха не само отделни скопски опозиционни издания, но и редица косовски ежедневници, които в продължение на седмици разкриваха връзките между структури на македонското разузнаване и местни косовари, участвали в опитите за безредици в Кумановско", изтъкна Иванов. 

 Той поясни, че в краткосрочен план албанският политически натиск към СДСМ цели признаването на албанския като втори официален език на територията на цялата държава. Но погледнато малко по-дългосрочно, това би довело до федерализация и дори кантонизация на страната – нещо, за което се говори от години. "И няма как да е иначе, след като християнското население в Македония се топи главоломно, за сметка на твърдия и постоянен положителен прираст на албанския етнос", стана ясно още от изказването му. 

 По думите му македонската политическа класа демонстрира трудно обясним непукизъм, относно случващото се в западната част на държавата. "А там от години текат процеси, които водят до установяване на тотална албанска хегемония, застрашаваща териториалната цялост на страната. И срещу това централната власт не реагира. Вероятно огромна част от македонските политици се самоуспокояват, че веднъж установени териториалните граници, те вече никога няма да бъдат променяни. И може би точно заради това днес, когато са изправени пред тази нова реалност, те не знаят как да се държат и показват отчаяние и безсилие", подчерта историкът.

    В заключение той прогнозира, че ако до няколко години РМакедония не бъде приета в ЕС, нейното бъдеще в сегашния й формат и в сегашните й граници, са поставени под въпрос.