сп. Македонски преглед, год. V, 1929, № 2. Селищев, Проф. А.М. Семейната „служба" (курбан) в България и Македония и сръбската „слава"..., 33—77
"Различните страни на битовия живот на населението в Македония са намерили отражение в произведенията на македонските писатели от началото на миналия век. Специално за северозападна Македония богат материал в това отношение се намира особено в съчиненията на Кирила Пейчинович. Така, едно от явленията на бита на населението в Полог, горещо изобличавани от Кирил Пейчинович (въ съчиненията му „Огледало" и „Утешение грешним") е курбанът.
Не по християнски, неприлично прекарват там празника в чест на светеца, който служат веднъж в годината. На Атанасовден колят курбан. С курбана се надяват да умилостивят бога и Св. Атанасия и да избeгнат всsкакви болести и нещастия (Оглед. 68, 73). Занасят един овен в черква, запалват свeщи на рогата му, a попът чете над него молитви. По време на празника се опиват с вино, скачат, играят, бeснeят, седят цяла нощ, пеятъ, но не молят празнувания светец.
Това празнуване, за което говори К. Пейчинович, се отнася към „службата", извършвана от цялото село в честь на един или друг светец. Това празненство става във всички краища на българските славяни, — и в Македония и в югозападна и в източна България. Наричат го — служба, светец, курбан, събор, сбор, панаир, ордѝя. Основните черти на това празненство са еднакви навсякъде..."
Целият материал четете по-долу:
Сканирано и обработено от: "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар