100 г. от смъртта на полк. Борис Дрангов

Борис Дрангов
 (3 март 1872, Скопие – 26 май 1917)

   Борис Стоянов Дрангов (3 март 1872, Скопие – 26 май 1917, завоя на р. Черна, дн. Р Македония) е виден български военен деец, командир и военачалник, възпитател и преподавател, теоретик, изследовател и публицист, участник в македоно-одринското освободително движение, полковник от българската армия. 

 Завършва Военното училище в София и Николаевската военна академия на руския Генерален щаб в Санкт Петербург, отлично подготвен и храбър български офицер. В продължение на почти двадесет и три годишна офицерска служба – от произвеждането му в звание подпоручик (1 ян. 1895) до деня на неговата гибел, полк. Дрангов служи в повече от 20 формирования на българската армия. 

 Това му осигурява възможност да опознае, обучи и възпита хиляди бойци, а богатия си опит да сподели в над 150 статии, брошури и книги с общ обем от около 1500 печатни страници, публикувани в най-авторитетните и реномирани български военни и граждански вестници и списания от края на XIX и началото на XX в. 

  През своя кратък, но динамичен и изпълнен с важни събития жизнен път Б. Дрангов участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и в трите войни за освобождение и национално обединение през 1912–1918 г., преминавайки с българската армия през бойните полета на Македония, Тракия и Добруджа без да изпита нито веднъж вкуса на военния неуспех.