Национална кръгла маса на МНИ в Благоевград

МНИ проведе Национална кръгла маса в Благоевград „Книги, медии, дигитални източници за Македония” 

 На 26 май МНИ почете деня на българската просвета и култура и на славянската писменост с кръгла маса, под наслов „Върви, народе, възродени….”, посветена на книги, медии, дигитални източници за Македония. Домакин на научната проява бе Народно читалище „Никола Вапцаров – 1862”.

Ръководителят на научния форум доц. д-р Димитър Тюлеков – преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски” и член на МНИ, поздрави домакините и гостите с 24 май – всеобщ и обединяващ празник на българите, независимо от тяхното географско местоживеене в България, на Балканите и по света. Той представи участниците, подготвили свои изказвания според обявените тематични кръгове. Прочете изпратения от д-р Атанас Камбитов, кмет на Община Благоевград, поздравителен адрес до организаторите и участниците в кръглата маса. 

Пръв от участниците на форума взе думата доц. д-р Александър Гребенаров – председател на МНИ и изследовател от Института за исторически изследвания – БАН. В словото си той описа ролята на МНИ за разпространение на историческата истина за историко-географската област Македония, населена от векове с българи. Представи издателския план на Института за 2017 г. и функциите на новосъздадената структура – Издателски съвет, който ще направлява подготовката и обнародването на печатната му продукция. Презентира любопитни данни от брояча на сайта – посещения по дни, седмици и месеци, показа читателската аудитория по отделни страни, спря се на проблемите при дигиталните източници, които могат да се преодолеят с много работа и подкрепа от всички структури на Института. 

Проф. д-р Анна Чолева – член на Управителния съвет на МНИ, изследовател в Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“, преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Тя очерта историческата роля на езика като фактор за съхраняване на националната идентичност на българите. Спря се и на актуалния проблем, който създаде на 24 май т.г. Руската федерация с нежеланието да признае културно-просветителската роля на българската държава през Средновековието. Изявлението на нейния пръв ръководител породи основателно възмущение сред българската общественост, заради изкривяването на историческата истина. Проф. Чолева припомни за проведената през 1985 г. дискусия с участието на учени от БАН и Академията на науките на СССР. 

Заключението на тогавашния форум е категоричен – народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи е солунският диалект на българския език през IX век, а езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език. 

По същия проблем взе отношение и проф. дин. Трендафил Митев – зам. председател на МНИ и преподавател в УНСС. Той изрази недоумение от разпространените неверни твърдения, че славянската писменост идва в Русия от „македонската земя”, а не от България. Спря се на апостолската роля на Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум Горазд, Сава и Ангеларий – създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата, канонизирани за светци и почитани като Св. Седмочисленици. Той изчете Становището на Македонския научен институт за разпространението и значението на старобългарската писменост, литература и култура, в което се припомня, че славянската писменост е спасена от учениците на светите братя Кирил и Методий благодарение на България и българския княз Борис-Михаил. От културно-просветните центровете на българската държава – Плиска, Преслав и Охрид, те възобновяват преводите на богослужебните книги – за българския народ и славянския свят, включително Киевска Рус. 

Михаела Василева – експерт в Регионалния исторически музей – Благоевград и член на МНИ разви темата „Потенциалът на съвременните социални мрежи – предизвикателство и отговорност пред научните и културни организации”. Съобщението е опит да се направи оценка на социо-културния обмен, който тече ежедневно в социалните мрежи, да се обоснове необходимостта от излизането на Македонския научен институт от затворения елитарен кръг на строго научните му публики и насочването му към активно и пълноценно общуване с широк кръг потребители на виртуалното пространство, съобразно целите и задачите на научната организация. Тя отправи предупреждение, че фалшификациите в историята чрез социалните мрежи мълниеносно стават достъпни до внушаваща маса от потребители на електронни продукти. А с това ролята, и преди всичко и отговорността на научните организации да пресичат подобен род заигравания с историята, са неоспорими. 

Д-р Георги Георгиев – научен секретар на печатния орган на МНИ и изследовател в Института за исторически изследвания – БАН, представи някои от съвременните предизвикателства пред „Македонски преглед” – най-старото списание в света с публикации за наука, литература и обществен живот, посветени на историко-географската област Македония. Той отбеляза завоюваните значими позиции от списанието в българската научна периодика. Присъствието му в международните научни бази данни е отчетливо и стабилно. Разширяването и задълбочаването на това присъствие би могло да се постигне напр. с електронна англоезична версия на списанието, с увеличаване обема на преводните материали, с иновативни подходи в разпространението и издателската дейност и др. 

 Д-р Кирил Алексиев – експерт в Регионалния исторически музей – Благоевград и член на МНИ, също се спря на специфичните особености на дигиталните източници, които се развиват динамично във времето. Обърна особено внимание на „Фейсбук” профилите като цяло, както и на тези, които имат отношение към македонския въпрос. Изрази мнение, че социалната мрежа е ниша в дигиталния свят, която трябва да бъде по-пълноценно използвана от Македонския научен институт. Чрез нея може успешно да се разпространяват достоверни тези и анализи по щекотливи проблеми от областта на науката, културата и актуалните събития в Македония. 

Румяна Хаджиева – експерт в Регионалния исторически музей – Благоевград и член на МНИ, презентира клип, представящ автентични народни носии, облечени от девойки на ансамбъл „Пирин”.
       По всеобщо мнение националната кръгла маса премина на високо научно ниво. Разнообразните теми за състоянието на българското четмо и писмо осветлиха национално значими проблеми, голяма част от които се отнасят за културно-историческото наследство на Македония.