Становище на МНИ за старобългарската писменост

Становище на Македонския научен институт за разпространението и значението на старобългарската писменост, литература и култура  

Във връзка с изказаното мнение от най-високо равнище на Руската федерация, че кирилската писменост е дошла от „македонската земя“ сме длъжни, преди всичко, да уточним, че тази писменост била спасена от учениците на светите братя Кирил и Методий благодарение на България и българския княз Борис-Михаил. 

Франтишек Дворник
 (1893–1975)

През 886 г. те са намерили подслон в България и именно тук и оттук възобновили преводите на богослужебните книги – за българския народ и славянския свят, включително Киевска Рус. По решение на българския владетел са създадени два книжовно- църковни центрове – в североизточните български земи с център Плиска, а подир 893 г. във Велики Преслав и в югозападните български земи (наречени с прабългарската дума Кутмичевица) с център Охрид. Благодарение на Кирило-Методиевите ученици и обучените от тях книжовници в България възникнал един от феномените на средновековната европейска християнска цивилизация – старобългарската литература. Тъкмо от България, а не от неясната и объркваща като понятие „македонска земя”, тя се разпространила и в Русия след кръщението на княз Владимир през 988/989 г. 

Дмитрий Сергеевич Лихачов
 (1906–1999)

Тук, в Русия, старобългарската богослужебна литература е послужила като мост и посредник за пренасянето православното християнство от Цариград. Творбите на Климент Охридски, Наум Мизийски, Константин Преславски, Черноризец Храбър и други старобългарски книжовници се превръщат в основа за разпространението на кирилската писменост и култура и в останалите славянски страни (включително и Русия). Ето оценките на двама учени със световно признание.

 Американският изследовател от чешки произход Франтишек Дворник (1893–1975) пише:

„Делото на Методий бе спасено от българите“. 

 Заслужава да се цитира и мнението на един от най-изтъкнатите руски хуманитаристи от ХХ в. – проф. Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999):

 „България е дала на Русия не само относително пълния комплекс от богослужебни книги, и книги, свързани с християнския мироглед, но тя е дала на Русия и литературният език, на който са били написани тези книги, и частично дори представители на църковната йерархия“

 (Д. С. Лихачёв. Избранные работы в трех томах. Т. 1. Ленинград, 1987, с. 47). 

Същият учен даде може би най-високата оценка, която някой някога е давал за България: 

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”. 

 Македонският научен институт и занапред ще отстоява историческата истина за старобългарската писменост, литература и култура.