Сръбско-българският спор пред съда на Европа.
Трезви руски гласове. – Англичаните за сръбския режим в Македония и за задачата на английската дипломация. – Отрезвлението във Франция.
Днес ние можем с пълно морално удовлетворение да кажем, че сръбската кампания няма тоя път успеха от 1912–1913. Сърбия, въпреки всичкото си обаяние на воюваща съюзница, не успя да подведе общественото мнение в държавите от Съглашението.
В Русия правата българска кауза намери такива защитници, каквито ние сами не бихме могли да бъдем. Колкото и да бе голямо увлечението на руското общество в първо време, успехът на сръбската кампания остана ефимерен. Руската дипломация запази напълно своето спокойствие. Руското общество не се отзова на апела на сръбския генерал Липовац. Дори мощното слово на Леонид Андреева не можа да помрачи общото съзнание на мисляща Русия. Цяла фаланга на именити руски учени и общественици, с прямотата и истинолюбието, които са присъщи на руското сърце, и с нравствения кураж, който винаги дава правотата на защищаваната кауза, казаха на руския народ всичко, което от две години насам терзае българската народна душа, разкриха му нашата трагедия във всичкия й ужасяващ вид и посочиха на руската дипломация средствата за постигане на нейната тежка, но благородна задача на Балканите. Тия правдолюбиви и великодушни хора въстанаха против домогванията на своите сръбски съюзници и апелираха към руското общество за самообладание, за безпристрастие и справедливост в сръбско-българския спор и в руско-българските недоразумения. Нищо по-удовлетворяваще и по-благодарно за нас да демаскираме сръбските домогвания чрез появилите се трезви гласове в руската преса.
Ето какво писа на 2.VIII.1914 “Русския Ведомости”, по повод отправените от разни лица и банкети към България проклятия и заплашвания, задето не се притича на помощ на сърбите: “Идещите от Петроград гласове, наред с общия достоен тон, звучат като неприятен дисонанс”. „Недостатъчно уравновесените обществени кръгове заговориха с един език съвършено несъответствуващ на сериозността и отговорността на момента. Обществени дейци на свои събрания неочаквано отправиха заплашвания и резки изисквания по адрес на съблюдаващите неутралитет държави. Участниците на подобни събрания, очевидно, не си дават сметка, че, ако техните заплашителни резолюции могат въобще да имат каквото и да е реално значение, то ще бъде само като материал, от който могат да се възползуват стремящите се да подбудят България и Румъния към нарушение на неутралитета в полза на Австрия и Германия и че подобен род акции могат само да затруднят лежащата в настоящия момент върху нашата дипломация отговорна задача (к. н.).”
По същия повод органът на руското Военно министерство “Pyccкий Инвалид”, 14.IX.1914, писа: “Само този, който не иска да си дава сметка за чувствата на българския народ, може да обвинява българите в това, че не са отишли на помощ на своите братя-сърби.” През септември 1914, когато хайката против нас беше достигнала кулминационната си точка, “Одесский Листок” пишеше: “Бедната България, забравени са нейните минали страдания, които тя преживе като славянска страна!... Къде бяха тогава Русия и славянството и защо хвърлиха България на произвола на съдбата, като я отдадоха в ръцете на румъни и гърци? Защо сърбите не прекратиха веднага войната си с България и не насочиха усилията си против турците, които бяха тръгнали да заемат току-що отнетия с общи сръбско-български усилия Одрин? Защо Русия не извика своето властно: “Долу ръцете?” Разбира се, би било наивно българите да очакват в оня момент проявление на братски чувства от страна на сърбите. А Русия не се чувствуваше още напълно готова за неизбежната в този случай борба с нейните сегашни врагове. Българите разбраха това, но чувството на горест и самотност всред славяните остана между тях и днес дава особена окраска на позицията им, която впрочем по същество ни най-малко не отива в разрез с интересите на Русия и славянството (к. н.). Сега е ред на Русия и на другите славяни да разберат българите и да не ги осъждат. Тям по-леко е да направят това: славянските врагове не могат да им нанесат такива жестоки рани, каквито понесе България след втората война.”...
Днес ние можем с пълно морално удовлетворение да кажем, че сръбската кампания няма тоя път успеха от 1912–1913. Сърбия, въпреки всичкото си обаяние на воюваща съюзница, не успя да подведе общественото мнение в държавите от Съглашението.
В Русия правата българска кауза намери такива защитници, каквито ние сами не бихме могли да бъдем. Колкото и да бе голямо увлечението на руското общество в първо време, успехът на сръбската кампания остана ефимерен. Руската дипломация запази напълно своето спокойствие. Руското общество не се отзова на апела на сръбския генерал Липовац. Дори мощното слово на Леонид Андреева не можа да помрачи общото съзнание на мисляща Русия. Цяла фаланга на именити руски учени и общественици, с прямотата и истинолюбието, които са присъщи на руското сърце, и с нравствения кураж, който винаги дава правотата на защищаваната кауза, казаха на руския народ всичко, което от две години насам терзае българската народна душа, разкриха му нашата трагедия във всичкия й ужасяващ вид и посочиха на руската дипломация средствата за постигане на нейната тежка, но благородна задача на Балканите. Тия правдолюбиви и великодушни хора въстанаха против домогванията на своите сръбски съюзници и апелираха към руското общество за самообладание, за безпристрастие и справедливост в сръбско-българския спор и в руско-българските недоразумения. Нищо по-удовлетворяваще и по-благодарно за нас да демаскираме сръбските домогвания чрез появилите се трезви гласове в руската преса.
Ето какво писа на 2.VIII.1914 “Русския Ведомости”, по повод отправените от разни лица и банкети към България проклятия и заплашвания, задето не се притича на помощ на сърбите: “Идещите от Петроград гласове, наред с общия достоен тон, звучат като неприятен дисонанс”. „Недостатъчно уравновесените обществени кръгове заговориха с един език съвършено несъответствуващ на сериозността и отговорността на момента. Обществени дейци на свои събрания неочаквано отправиха заплашвания и резки изисквания по адрес на съблюдаващите неутралитет държави. Участниците на подобни събрания, очевидно, не си дават сметка, че, ако техните заплашителни резолюции могат въобще да имат каквото и да е реално значение, то ще бъде само като материал, от който могат да се възползуват стремящите се да подбудят България и Румъния към нарушение на неутралитета в полза на Австрия и Германия и че подобен род акции могат само да затруднят лежащата в настоящия момент върху нашата дипломация отговорна задача (к. н.).”
По същия повод органът на руското Военно министерство “Pyccкий Инвалид”, 14.IX.1914, писа: “Само този, който не иска да си дава сметка за чувствата на българския народ, може да обвинява българите в това, че не са отишли на помощ на своите братя-сърби.” През септември 1914, когато хайката против нас беше достигнала кулминационната си точка, “Одесский Листок” пишеше: “Бедната България, забравени са нейните минали страдания, които тя преживе като славянска страна!... Къде бяха тогава Русия и славянството и защо хвърлиха България на произвола на съдбата, като я отдадоха в ръцете на румъни и гърци? Защо сърбите не прекратиха веднага войната си с България и не насочиха усилията си против турците, които бяха тръгнали да заемат току-що отнетия с общи сръбско-български усилия Одрин? Защо Русия не извика своето властно: “Долу ръцете?” Разбира се, би било наивно българите да очакват в оня момент проявление на братски чувства от страна на сърбите. А Русия не се чувствуваше още напълно готова за неизбежната в този случай борба с нейните сегашни врагове. Българите разбраха това, но чувството на горест и самотност всред славяните остана между тях и днес дава особена окраска на позицията им, която впрочем по същество ни най-малко не отива в разрез с интересите на Русия и славянството (к. н.). Сега е ред на Русия и на другите славяни да разберат българите и да не ги осъждат. Тям по-леко е да направят това: славянските врагове не могат да им нанесат такива жестоки рани, каквито понесе България след втората война.”...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар