 |
| Изглед към улица в старата чаршия на Скопие |
Специфичен за повечето национални исторически култури на Балканите е твърде преобладаващото запечатания и прокълнат спомен за османската епоха — едно възвръщане към миналото, обясняващи многото недостатъци на настоящето, а също така бъдещето. Всички те са обосновавани и извиняващи се с това минало.
Така например в България вече станалите пословични „петстотин години на турското робство“ се дават и до днес често като образец за обяснение за изоставането в модернизацията, а в Гърция „туркокрацията“ се държи отговорна за почти всички дефицити в обществото, държавата и икономиката.
Към това се добавя и фактът, че живата част на османското наследство в буквалния смисъл на думата, а именно различните турскоговорящи и/или ислямски народностни групи от Молдова до Гърция, от България до Босна, се приемат нерядко като демографски и културни чужди тела, дори и като етнополитическа заплаха в тези с преобладаващо православно християнско население общества...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар