Проф. д.и.н. Тодор Петров: Полк. Борис Дрангов изпреварва своето време

Проф. дин Тодор Петров

През последните дни на месец май 2017 г. излезе от печат книгата на проф. Тодор Петров „Полковник Борис Дрангов. Живот и дела”. Появяването ѝ стана възможно благодарение на Македонския научен институт, който я отпечата като поредно заглавие от неговия издателски план. 

ВИЗИТКА: Професор д.ист.н. Тодор Петров е роден в Разград. Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи последователно в Националния военноисторически музей, Института за военна история на Българската армия и във Военна академия „Георги Стойков Раковски”. Член е на Македонския научен институт, Тракийския научен институт и Военноисторическата комисия. Участва в редколегиите на сп. „Военноисторически сборник”, „Военен журнал” и Годишник на Военноморския музей – Варна. Научните му интереси и изследвания са свързани с проблематиката на историята на България през XIX –XX в., военната история, освободителните борби на македонските и тракийските българи, фалеристиката и др. Автор на голям брой монографии, студии, статии и части от колективни научни трудове. 

- Кое предизвика интереса Ви към личността на Дрангов и как възникна идеята за написване на книгата? 

- Спомням си, че по-осезателно с личността на полк. Борис Дрангов се сблъсках в началото на своята научна кариера, когато започнах да събирам материали за написване на докторската си дисертация за македоно-одринското освободително движение в края на XIX – началото на XX век. Още тогава ми направи впечатление не само силният характер на този македонски българин, откроил се в цялостната му дейност, но и огромната му любов към отечеството и желанието за неговото обединение. Бях впечатлен от ерудицията на бележития български офицер във всички сфери на неговата дейност, от желанието му за самоусъвършенстване от една страна и за предаване на богатия му и всестранен опит от друга. Казвам богат и многостранен опит, защото Б. Дрангов е не само отличен офицер от Българската армия, виден военачалник и пълководец. Той е също военен теоретик, възпитател и преподавател, изследовател, писател и публицист, психолог и военен историк. И революционер. Участник в три войни и едно въстание. С две думи – универсална и многостранна личност, далеч изпреварила своето време, за чиято дейност и схващания се знаеше не толкова много. Всичко това ме и подтикна да проуча неговия живот и дело, да ги популяризирам сред читателската аудитория. 

- Какво ново може да се прочете в книгата? 

- Смея да твърдя, че в книгата има доста нови сведения за житейския път и дейността на полк. Дрангов. Бих казал – не за определен отрязък от време, а за целия му сравнително кратък, но изпълнен със събития и проблеми, с динамика и превратности едва 45-годишен жизнен път. 

- Кое е новото? 

- В книгата има нови сведения например за ранните му години, които свидетелстват за участието като юнкер му в македоно-одринското освободително движение и за опита му да създаде нелегална освободителна организация заедно с юнкерите Гоце Делчев, Борис Сарафов и Ефрем Чучков, която изпреварва по време създаването на ВМОРО. Нови сведения има и за цялостната му служба като кадрови офицер от Българската армия – както в мирно, така и във военно време, за дейността му като преподавател и възпитател във Военното училище, като създател и организатор на Скопската школа за запасни подпоручици, в която под негово ръководство са подготвени почти 1000 бъдещи младши български офицери. Съвсем нова е също информацията, представяща участието му в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. На практика за това, че участва в тези войни наистина се знае, но къде и в какво точно се заключава непосредственото му участие във военните действия на Българската армия не се знаеше почти нищо. И не на последно място – сведения за това, как живее неговото дело и завети в народната памет. 

- Актуален ли е в наши дни със своя опит полк. Дрангов? 

- Безспорно. Неговите завети са актуални и в сила и днес. Особено характерен е примерът с книгата на Дрангов „Помни войната”, наричана от неговия съмишленик и приятел полк. Петър Дървингов „военно евангелие”. След едно затишие, последвало трикратното ѝ издаване до 1927 г., от 90-те години на миналия век до днес тя е преиздадена още три пъти. Именно защото написаното в нея е актуално и днес, именно защото има нужда от нея. Актуално звучат и многобройните му препоръки за оптимизиране на учебния процес – занятията на воините да се водят на практика – на местността, а не на теория – в клас. Или че трябва да се научи, а не само да се учи. При това да не се обременяват обучаемите с излишни теоретични постановки, а да получават конкретни познания, които ще им бъдат полезни в практиката, т.е. в боя. И още нещо – преподаваният материал да не бъде претрупан, а освободен от излишното, т.е. все неща, които продължават да са актуални и в наши дни.