Повече от век Паисий Хилендарски и неговата „История
славянобългарска“ представляват канонизирана част от стожерите на
българската национална идентичност. Поставени на символната граница
между Средновековието и Новото време, Авторът и неговата Творба
сполучливо крепят колективната представа за престижност и адекватност на
общобългарския цивилизационен избор, наченат през века на Просвещението
(ХVІІІ) и реализиран през века на Нациите (ХІХ).
Положени плътно във цял
ред основополагащи сегменти на българското културно битие, тези два
феномена задават цял ред ключови ценностни ориентири, свързани с
осмислянето на миналото и с конструиране на настоящето. Пребиваващо с
неизменна стабилност и в читанката, и във виртуалното пространство, името
на монаха, сътворил непретенциозния на пръв поглед обзор върху историята
на българския народ, и днес продължава да чертае оценъчните скали, по
които се съизмерват постиженията на книжовни люде и политически лидери.
Символното му присъствие сякаш се подсилва от обстоятелството, че
историческите превратности са скрили под своята плътна сянка рожденото
име и физическия образ на Хилендарския монах.
Отправяйки значими
предизвикателства пред изкушените от Паисиевото присъствие учени и
творци, това обстоятелство в допълнителна степен подсилва магнетизма на
фигурата, идентифицирана с волята на нацията за единение около значими
реалии от политическо и културно естество...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар