В памет на академик Любомир Милетич

В памет на академик Любомир Милетич (1 януари 1867, Щип – 1 юни 1937, София) 

 Доц. д-р Александър Гребенаров 

 Не са много българските учени-енциклопедисти със световна слава като академик Любомир Милетич, които три века оставят диря в различни научни направления от хуманитаристиката. Внушителна библиография на видния български учен затруднява биографите му да подреждат неговите научни занимания след езикознанието – област, в която е безспорен ерудит. Разностранната му дейност покрива области от история на славянската филология, литературната история, българската история, етнографията, история на изкуството, палеографията. 

 Затова не само тематичният, но и хронологическият обхват на неговите изследвания е трудно уловим – засяга факти, събития и процеси от различни епохи, простират се от далечното минало и са с поглед към бъдещето. Научните му открития десетилетия наред са актуални и отправна точка за нови изследователски хоризонти. Милетич е от най-титулуваните български интелектуалци – по брой на публикации стои в челните редици на родната наука. Той обаче не е само учен, който обнародва изследвания и получава авторитетни титли в уважавани европейски университети. 

Роден в историко-географската област Македония, гр. Щип, и с потомствени корени от Одринско, до края на живота си Милетич е активен общественик и чувствителен летописец, който отразява проявите на дейците на националноосвободителното движение в Македония и страданията на българското население в Тракия. От последното десетилетие на XIX в. се включва в македонското освободително движение и до края на живота си е сред дейците, направляващи дейността му. След създаването на Върховния македоно-одрински комитет е от активните му членове, които се противопоставят на стремежите на негови ръководители да обсебят позициите, структурите и влиянието на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Македония. 

 Като ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и изграден учен, баща на 6 деца и с здравословни проблеми, Милетич не е в състояние да се сражава срещу вековния враг в Македония по време на Илинденската епопея. Затова избира друго поприще – не по-малко важно и благородно – участва в благотворителни инициативи за подпомагане на бежанците от Македония и Тракия, осъществява мисии на Задграничното представителство на ВМОРО в Западна Европа, търси подкрепа от влиятелни лица и международни форуми за справедливо решаване на македонския въпрос. 

 С такава цел през септември 1903 г. заедно с проф. Иван Георгов посещава Петербург, Лондон и Рим. Двамата учени търсят помощ, вкл. храни и дрехи за бедстващото население в Македония. Събраните парични средства – над 600 000 лв., са използвани за закупуване на храна и дрехи за населението в Битолско след погрома на въстанието. По време на Балканската война е в редиците на българската армия, независимо че след 3 месеца ще навърши 50 години. Дава своя принос като участник в родната милиция – мобилизиран е в опълченския батальон, изпълняващ гарнизонна служба в София. 

 Голяма част от семейството му – съпругата Мария, двете дъщери Олга и Мария (известна и като Маня) и синът му Владимир работят денонощно в болницата на Военното училище, където са настанени над 2000 ранени военнослужещи . През лятото на 1913 г. отново обикаля европейските столици, с надежда да търси лоби за българска подкрепа в Букурещ. Уви! Миротворците в румънската столица сътворяват на 28 юли мирен договор, който и след столетие продължава да навява разностранни чувства спрямо виновниците за случилото се през лятото на 1913 г. 

 След загубената война Милетич подпомага членовете на Карнегиевата комисия, която анкетира жителите на Македония за нарушаване на международни норми за поведение на войски и администрация. От края на 19 в. до завършека на Голямата война библиографската справка показва, че Милетич публикува множество езиковедски материали, рецензии за книги, статии във вестници посветени на българския национален въпрос, отделя внимание на теми, свързани с македонското освободително движение и Илинденското въстание. Той е и сред научно-разузнавателната експедиция през 1916 г., командирован от Щаба на действаща армия в Македония, за събиране на историко-етнографски материали, вкл. и снимки. 

 Докладът му представя любопитна етнодемографска картина на областта, показва политико-икономическите условия на „тия наши нови земи”, разказва за настроението в различните „етнографски групи” помежду си и към българската държава. В края Милетич отправя препоръки към управляващите за противодействие срещу разрастващия се албански фактор . В края на военния период той е сред създателите и подпредседател на Съюза на българските учени, писатели и художници, който за кратко време (1917–1918) регистрира силна издателска дейност, свързана с българската национална кауза. От април 1918 г. Л. Милетич поема председателския пост на Съюза, замествайки проф. Иван Шишманов – назначен за пълномощен министър на България в Украйна . След Първата световна война Л. Милетич отново е в първите редици на дейците, които помагат на българската държава и народ да излезе от унинието и вцепенението след погрома от 1918/1919 г. Участва в работата на Съюза на македонските братства, който възстановява структурите си през ноември 1918 г. Особено е полезен при външнополитическата му дейност в Западна Европа, където отстоява правата на българското население в Македония. 

През този период продължава да заема поста на подпредседател на БАН (1911–1925) , отново е избран за ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1921–1922). Остава му време и да твори – отпечатва огромен брой научни изследвания, публикува политико-обществени статии във вестници и списания, обнародва научни трудове за съдбата на българите от Македония. Поддържа близки отношения със своя съгражданин и водач на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) Тодор Александров, който от своя страна често търси съветите му по организационни и външнополитически въпроси. Бурното време след втората национална катастрофа предизвиква сериозни размествания на пластовете в македонското освободително движение – създават се няколко нови македонски формации една от които няма аналог в движението. 

 Става дума за Македонския научен институт (МНИ), който се учредява на 21 декември 1923 г. Сред 52 създатели първостепенна роля имат Л. Милетич, съгражданинът му Александър Балабанов, Михаил Арнаудов, Никола Милев, Иван Георгов Никола Стоянов. Това съзвездие от учени влияе активно на ръководителите на ВМРО за изграждане на тактически и стратегически прийоми, за търсене на съмишленици и лобиране по македонския въпрос в чужбина. Първоначално Л. Милетич не оглавява новата формация, независимо че е негова „рожба”. Председателският пост е поверен на неговия приятел и съмишленик проф. Ив. Георгов, а той поема изцяло издателската дейност, която се развива в три направления – сп. „Македонски преглед“ – печатен орган Института, което излиза до днес, отделни книги за Македония с популярни автори, и поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение”. В същото време подготвя статии, документални издания, репродукции на илюстрации, рецензии и др. материали, свързани със съдбата на македонските българи, борещи се за национално освобождение.

Като член на Управителния съвет, а от 1930 г. и като председател, Л. Милетич допринася МНИ да натрупа авторитет като научна организация на обществена основа и редом със СУ „Св. Кл. Охридски”, БАН и Народната библиотека да се издигне като национално просветно-културно огнище от европейски мащаб. Той е основният инициатор за отпускане на общинско място и построяване на Македонския дом в София. На 10 януари 1944 г., седем години след смъртта на Милетич, къщата му е разрушената по време на бомбардировката от англо-американските въздушни сили. Архивът му се разпилява. По ирония на съдбата ученият, който създава над 400 творби, кореспондира си с множество чуждестранни учреждения, именити учени и общественици, пропътува надлъж и шир Македония и Тракия след 1912 г., за да съхрани и опише богатото българско културно-историческо наследство, подготвя свои отчети, наблюдения, анализи и препоръки за институции и учреждения, както и безбройни снимки с фотоапарата си, днес има символичен фонд в Научния архив на БАН с 10 архивни единици. Запазени са само няколко негови индивидуални фотографии и един портрет, направен от една от тях. Съдбата е разделила живота на Л. Милетич на две половини – 37 години в XIX в. и точно толкова в XX в. Заслугите на акад. Любомир Милетич – един от най-титулуваните български учени в света, председател на Българска академия на науките, ректор на Софийския университет и председател на Македонския научен институт са много и не биват да бъдат забравяни, така както до последния си дъх именитият учен не забрави България!

 Из статията на Ал. Гребенаров „Академик Любомир Милетич – летописец на македонското освободително движение”, сп. „Исторически преглед”, 2013, кн. 3–4, 26–32.