Македония през погледа на унгарската дипломация

08/07/2017

сп. Македонски преглед, год. XXХX, 2017, № 1. Д-р Чаба Жебьок (Унгария) Македонският въпрос и България през погледа на унгарската дипломация..., 67-74.

Още от края на ХІХ в. в София се образува значителна „македонска емиграция“ със своите организации и вестници. Сред печатните ѝ органи след Първата световна война изпъкват вестниците „Илинден“ и особено „Независима Македония“. 

Списван на български, „Независима Македония“ излиза седмично от февруари 1923 г. и е най-влиятелният вестник на македонските бежанци в България. Желанието на българския министър-председател Александър Стамболийски да въдвори добросъседски отношения предизвиква сериозен вътрешен отпор. Примирил се със загубата за България на Вардарска Македония под сръбско управление и на Егейска Македония – под гръцко,

 Стамболийски се опитва да изгради коректни двустранни отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци (Кр. СХС). Прави това не само за да има мир, а и защото го смята за най-изпълнимия начин, по който приспадналият към сърбите дял от Македония би могъл да постигне положението на независима автономия – нещо, което би представлявало важна стъпка към южнославянска федерация, чието последващо учредяване е тъй желано от Стамболийски. 

Но това схващане въвлича управляващия Земеделски съюз заедно с ръководителя му в сблъсък с радеещата за териториални ревизии българска общественост. Тази външна и междусъседска политика нарежда Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) сред най-силните врагове на Стамболийски и ѝ отрежда ключова роля във вътрешните дела на следвоенна България...

 Целият материал можете да прочетете в Central and Eastern European Online Library.


  0B79DY3FO1TG7aGpJSWkxQmVKOG8/preview

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024