Българската църква в Македония (1941-1944)

Митрополит Софроний в Куманово, 1941 г.
Сн. Уикипедия

сп. Македонски преглед, год. XXII, 2001, № 2. Връзки между Великотърновската  и Скопско-Велешката митрополии (1941 - 1944)..., 141 - 144.

На 1 март 1941 г. българският министър-председател Богдан Филов подписва във Виена присъединяването на страната към Тристранния пакт. От този момент България де факто влиза във войната, макар българските войски да предприемат военни действия едва след като Германия разгромява основните сили на Гърция и Югославия. На 19 април с.г. български военни части са изпратени в новите територии, чието население в преобладаващата си част е българс- ко. “Армията е посрещната като освободителка, което правителството използва в своя полза, за да разгърне обширна пропагандна кампания”. 

В отговор на задачите, които възникват пред обществото и държавата за политическо, стопанско и духовно интегриране на населението от тези земи, Св. Синод взема решение пра- вославните българи да бъдат приютени в лоното на Българската православна църква. На свое заседание от 29 и 30 април 1941 г. висшето ръководно тяло в пълен състав определя включените в диоцеза на българската църква територии да бъдат обособени в четири епархии-митрополии: Скопско-Велешка, Струмишко- Драмска, Маронийска и Охридско-Битолска. 

За управляващ Скопско-Велешката епархия е назначен Великотърновският митрополит Софроний. Този избор не е случаен. В църковните среди са известни неговите качества на администратор и високият му патриотизъм. Важен е и фактът, че при българското управление през Първата световна война от 1.IV.1916 г. до 23.IX.1918 г. той е секретар на митрополията във Велес и волнонаемен учител, при което се проявява като ревностен деятел за утвърждаване на българския дух на населението и църковната организация...

Целият материал четете по-долу: