Проф. д.ф.н. Благой Шклифов |
По време на Гражданската война в Гърция като дете е евакуиран в НР Македония, а оттам е изпратен в Унгария, където завърша средно и висше образование – руска и българска филология. През 1964 г. се премества в София. След завършена аспирантура от 1971 г. работи в Института за български език при БАН.
През 80 и 90-те години на ХХ век е гост-лектор в университета в Сегед, Унгария. Преподава и в СУ „Св. Климент Охридски” дисциплините „Историческа граматика на унгарския език” и „Унгарска диалектология”.
Проф. Шклифов изследва югозападните български говори – главно костурския, преспански и бобощенския говор, старобългарското влияние в унгарския език, обръща сериозно внимание на книжовната норма в Р Македония.
Според него тя е „създадена върху част от българската диалектна територия със сръбско графично, правописно и лексикално влияние и с множество новосъздадени думи с цел отдалечаването ѝ от българската основа“.
В последната си книга „На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век” публикува данни за нечовешките мъки, през които преминават дедите му, за да запазят българщината в Костурския край. Не успява да завърши започнато дело – умира на 24 септември 2003 г. след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония.
Из трудовете на проф. Благой Шклифов:
Костурският говор. С., 1973.
Долнопреспанският говор. С., 1979.
Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори. С., 1995, 119 с.
Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско–Леринско).С., 2000, 144 с.
Български диалектни текстове от Егейска Македония. В съавторство с Екатерина Шклифова. С., 2003, 288 с.
На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. С., 2011, 400 с.
0 коментара:
Публикуване на коментар