Договорът за добросъседство с България бе добре приет в Македония

Джелал Незири
Източник: scoop.mk

Подписването на Договора за добросъседство с България бе добре приет в Македония. Ако българският етнос живее в Албания и се декларира като такъв, е нормално да се признае и да не се отрича неговата идентичност. Това сподели в интервю пред Македонския научен институт популярният политически анализатор в Република Македония, Джелал Незири.

- България и Македония подписаха Договор за добросъседство. Как се оценява от албанските партии този договор и дали ще получи нужната подкрепа в парламента на Македония? 

- Подписването на това споразумение беше добре прието от общественото мнение в Македония като един позитивен поврат, който ще приключи един въпрос с давност от две десетилетия с България, като един съсед и важен партньор за македонската държава. По-голямата част от гражданите са изморени от големите идеологии и каузи, които имат корен в историческите събития с фолклорни интерпретации и които представят пречка за техните перспективи. При по-голямата част от македонците и етническите албанци България се вижда като приятелска страна, която е член на Европейския съюз (ЕС) и НАТО. Една страна, с която етносите в Македония сътрудничат естествено във всички сфери, също както са сътрудничили и в историята в много случаи и въстания. В историята трябва да търсим моменти, които ни обединяват, а не разделят. Да отговоря по-конкретно на Вашия въпрос – албанските партии и общественото мнение на етническите албанци в Македония са решени да затворят всички спорове със съседите с цел страната да се интегрира в евроатлантическите структури. Тази интеграция е стратегическата ориентация на Македония, която има подкрепата на всички етноси и партии в страната. 

- На 1 януари 2018 г. България поема председателството на Съвета на ЕС. Кои са, според Вас, основните въпроси от македонска гледна точка, които трябва да се дискутират в този период? 

- България познава много добре реалността в Македония и фазите, през които преминава държавата. Страната има нужда от по-подчертана международна подкрепа и внимание с цел да приложи нужните приоритетни реформи в правосъдието, политическата система и институции. България може да бъде по-активен партньор на Македония в тази посока. Но, освен реформите, може би основно условие е разрешаването на спора за името с Гърция. Като председател на Съвета на ЕС, България може да играе една доста важна роля в посока на преодоляването на тази пречка, нещо, което да доведе Гърция да оттегли ветото си за членството на Македония в НАТО и за отваряне на преговорите за членство в ЕС. Компромисът, който София направи със Скопие, може да се отрази позитивно и в Атина. Не може Македония вечно да се държи изолирана от евроатлантическата интеграция и едновременно да има спокойствие и прогрес. Изолацията подсилва радикалните структури, които все още мечтаят за велики държави и които увеличават заплахата от нова балканска война. Всяка страна на Балканите е бетонирала убеждението на своя народ, че е държава с осакатени граници, че съседните държави са извършили несправедливости срещу тях, и че някой друг им е взел част от територията. Мисля че е времето да се промени отношението към историята и актуалната политическа реалност, с цел да се създаде един проспериращ район. Сега хората мечтаят да живеят в ЕС, след като там виждат гаранцията за един добър живот, за мир и прогрес. ЕС е един проект, който, ако не нещо друго, е направил, че между неговите страни членки да няма война над 60 години. Този мир е постигнат като резултат от прощаването на грешките от историята, изграждането на интензивно сътрудничество и на неуморната работа към подобряване на демократичната система. Ако не се случи европеизацията на Балканите, тогава ще имаме балканизацията на Европа. 

-  Преди две седмици в Албания официално се призна и българско малцинство. Как се оценява в Македония този факт, когато знаем острата реакция на македонските сдружения в Албания срещу това признаване? 

- Имаше негативни реакции от македонски партии и сдружения. Те са убедени, че в Албания няма етнически българи, но въпреки това, тези действия не се отразяват върху междудържавните отношения. Ако българският етнос живее в Албания и се декларира като такъв, е нормално да се признае и да не се отрича тяхната идентичност.

- В неделя в Македония ще се проведе вторият тур на местните избори. Партиите „Съюз за албанците” и „Беса” официално сключиха коалиция. Ще спечели ли убедително тази коалиция? 

-  Не смятам. Тази коалиция се сключи за втория тур на изборите, т.е. за балотажа, на който се състезавам само по двама кандидати. На първия тур на изборите, освен за кандидатите се гласува и за листите на общинските съветници. Гласовете за тези листи фактически са гласове за политическите партии или коалиции. Официалните резултати на Централната избирателна комисия (ЦИК) показват, че Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, по отношение на другите албански партии, спечели в 25 от общо 36 общини, където се конкурираше. В 2 общини победител излезе „Съюзът за албанците” на Зиядин Села, в 2 Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи и в 2 „Беса” на Билал Касами. В 5 общини имаше коалиции между албанските партии. Този резултат открива дебата в Македония защо коалицията „Съюз за албанците” – „Беса” се случи след първи рунд, където партиите са изгубили изборите. Аз смятам, че тази коалиция се наложи от страха за политическия провал на четирите основни фигури на тези две партии, които са в състезанието за общински кмет. Става дума за първите лица на „Съюза за албанците” и на „Беса”, Села и Касами, които се състезават в Струга и Тетово, както и за вторите хора в тази коалиция – Генералният секретар на „Съюза за албанците” Арбен Таравари и първия заместник-председател на „Беса” Зечирия Ибрахими, които се състезават в Гостивар и Чаир. Тяхната евентуална загуба не би била само край на техните политически кариери, но би поставила под въпрос и бъдещето на субектите, които ръководят. Тази коалиция, стимулирана от този страх, не успява да създаде нужната еуфория за една убедителна победа. Повече се разглежда като коалиция за спасяване на кариери, отколкото едно обединение за партийни или всеобщи интереси. 

- В кой лагер ще се нареди Демократическата партия на албанците – на ДСИ или на новата коалиция? 

- ДПА работи в подкрепа на ДСИ на втория тур. Ахмети и Тачи имат споразумение, според което ДПА трябва да се включи в правителството. 

- Ще бъде ли достатъчна подкрепата на СДСМ за победата на Рамиз Мерко, кандидатът на ДСИ, в Струга? 

- Гласовете на СДСМ ще определят победителя. ВМРО-ДПМНЕ не може да активизира своите гласоподаватели по причина на следизборната апатия, причинена от загубата и от профила на политик като Села, който не е толкова харесван от етническите македонци. Ако СДСМ и ДСИ останат верни на споразумението, тогава по-големите шансове за победа ще има Мерко. 

- Има ли ВМРО-ДПМНЕ официална позиция относно албанските кандидати на балотажа? 

- ВМРО-ДПМНЕ подкрепя кандидатите на „Съюза за албанците” и „Беса” още от първия тур в почти всички общини с албанско мнозинство, особено Чаир, Тетово и Гостивар. От друга страна, гласовете, които взе от „Беса” и „Съюза за албанците” не стигнаха нейният кандидат за Скопие Коце Траяновски да отиде на балотаж. Т.е., ВМРО-ДПМНЕ няма мотив да ги подкрепя и на втория тур, ако междувременно не се случи някой по-конкретен договор между тях. 

- Как смятате, решават ли се проблемите на албанците в Македония от новото правителство – употребата на албанския език, равното разпределение на бюджета и др.? 

- Разрешаването на етническите или гражданските проблеми не може да се случи с едно решение, закон или мандат. Това е един процес, който изисква сериозен и конструктивен подход, по причина, че добрите междуетнически отношения са стълба на стабилността на Македония. Смятам, че инвестицията в добрите междуетнически отношения е най-висшият акт на патриотизъм в Македония. Това правителство изглежда има конструктивен и реалистичен подход спрямо проблемите на албанците. Същият подход имаше и ВМРО-ДПМНЕ през 2006 г., когато дойде на власт, но се плъзна към лошия национализъм в момента, когато започнаха да не идват резултатите в икономиката. Или, по-точно, още от гръцкото вето за членство в НАТО, използвано на Срещата в Букурещ през 2008 г. Т.е., всичко това ще зависи от икономическите резултати, които се определят и от скоростта на интеграцията на страната в евроатлантическите структури.