Благоевградчани се запознаха с британската политика по Македонския въпрос

Илко Дренков

Новата книга на МНИ „Великобритания и Македонският въпрос (1919 – 1949)“, с автор Илко Дренков, представена пред обществеността в Благоевград 

Д-р Биляна Карадакова 

 На 16. 10. 2017 г. в залите на РИМ – Благоевград беше представена книгата на д-р Илко Дренков „Великобритания и Македонският въпрос (1919–1949)“. Организатори на събитието са Македонски научен институт – филиал Благоевград, РИМ – Благоевград и Югозападен университет „Неофит Рилски“. 

Темата привлече многобройна публика – професионалисти и любители на историята: преподаватели и студенти от катедра „История”– ЮЗУ, членове на МНИ, историци от Държавен архив – Благоевград, преподаватели от НХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ (Бивша Солунска), представители на Регионална библиотека, членове на патриотичните и военните организации в града: Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Областния съюз на ветераните, Краеведческото дружество, граждани, колеги и приятели. 

Значимият принос и застъпената в научния труд проблематика бяха основна тема в изказванията на доц. д-р Александър Гребенаров, доц. д-р Димитър Тюлеков и доц. д-р Димитър Митев. Относно характерът на британската политика по отношение на Македонския въпрос стана ясно, че Великобритания ни най-малко не се интересува от националните въжделения на населението в Македония. Тя принципно следва линия на политически баланс чрез потискане на другите държави, което логично е в противовес на българските национални интереси. Трайно благосклонното отношение на британската политика спрямо Гърция е резултат от дълголетните интереси на империята към Проливите, Източното Средиземноморие и Близкия Изток. 

Самата Гърция е в ролята на приоритетен сателит и голямото доказателство за това е застъпничеството на Чърчил за южната съседка на конференциите в Ялта и Потсдам. България е присъединена към съветската зона още преди Червената армия да премине Дунава. Развитието на британската политика по Македонския въпрос през първата половина на ХХ в. е съобразено главно с имперските интереси, докато моментната политическата конюнктура е второстепенен елемент. Тази закономерност всъщност е доказателство за напълно изкуственото отделяне на Македония от България. 

Множество документи от наши и британски архиви, историографски съчинения, публикации, официални и мемоарни източници, представени в труда на д-р Илко Дренков показват, че до края на Първата световна война Великобритания признава българския етнически характер на населението в Македония, след това започва да го назовава с названия, нелогично следващи историята в обратен ред до античните времена: българи, българофонни, славянофонни, южни славяни, македонски славяни, македонци. Това е само по себе си доказателство за несъстоятелността на понятието „македонци“ за ХХ в. 

 Разгледаният в труда на д-р Илко Дренков 30-годишен период на британската политика от 1919 до 1949 г. разкрива и еволюцията на сръбско-югославския македонизъм по същото време. Това явление се развива в благоприятната политическа среда на противоречия между победители и победени. Великобритания като имперска сила – победителка в две световни войни неотклонно следи за недопускане на ревизия на Версайско- Вашингтонската система, част от която е злополучният за България Ньойски договор. 

В началото на 30-те години се създават благоприятни условия за диалог и мирно решаване на проблема с Македония между България и Великобритания. Отново целта е налагане на политически баланс на Балканите, изкупителна жертва на който трябва да бъде ВМРО. Опитите на британската дипломация да привлекат България на своя страна в навечерието на Втората световна война са предизвестено безуспешни. Идеята за създаване на пакт от всички балкански държави означава България да приеме статуквото от Ньойския договор, което е противоположно на националния интерес. През март 1941 г. с включването на България във войната на страната на Германия, дипломатическите отношения с Великобритания са прекъснати.

 След Втората световна война новоналоженият етнокомунистически (югославски) македонизъм успява да се наложи над „британския“ вашингтонско-версайски македонизъм. Комунистическата идеология в лицето на Сталин, Тито и Димитров възприемат македонизма като оръжие срещу старите национални „буржоазни“ държави и като средство за установяване на комунистически космополитизъм. В този конкретен момент Великобритания се обявява срещу този „комунистически“ македонизъм, не само заради старата неприязън към болшевизма и СССР, но и за да не допусне разширяване на съветското влияние към лоялния си съюзник Гърция. 

 В заключение, авторът д-р Илко Дренков подчерта, че до голяма степен британската политика срещу българския национален въпрос изиграва своята решаваща отрицателна роля в историята на българската държава и на Македония през ХХ век, подсилвана от имперските интереси на другите велики сили на столетието – САЩ и СССР. Голямата историческа заслуга на българските правителства и на българския народ като цяло е съхранението на своята държавност, защитата на своята националност и на своята история и в ХХ и в новият ХХI век.