Злата Мъгленска – покровителка на българките в чужбина

Злата Мъгленска – българката от Централна Македония, мъченица и небесна покровителка на българките в чужбина 

 Маргарита Цачева 

На 18 октомври всяка година Българската православна църква чества паметта на Св. великомъченица Злата Мъгленска. В българската история има много примери за смели и юначни жени, жени-герои, направили саможертва, готови на себеотрицание и подвизи в името на вярата, в името на българската си идентичност, в името на доброто на българския народ и на България. Десетки са примерите за български героини, изоставили дом, деца и семейство, близки и роднини, защитавайки българската национална кауза и идея. Един от тези примери с категоричност можем да кажем, че е Св. великомъченица Злата Мъгленска.

 Злата е млада девойка, скромна и смирена, позната с чистото си сърце и душа, силната си вяра в Господ и неземната си хубост. Родена е и израснала през втората половина на 18 в. в бедно семейство в българското село Слатино, част от Мъгленската епархия, намираща се в Централна Македония. Трагичната и драматична съдба на Злата Мъгленска освен всичко друго става и показателна за силата на българския дух, за отстояването на своето и неподвластието на чуждото. 

 Мъглен или Меглен е историко-географска и административна област в Централна Македония, заобиколена от Нидже, Кожух и Паяк планини. Това е област, в която българщината е бранена на живот и смърт през вековете. Връх Каймакчалан, най-високият връх в Нидже планина по време на Първата световна война е сцена на позициите, които българската армия заема и битките, които води с противниковите страни на Антантата – британци, французи, сърби и гърци. Въобще тези три планини пазят в себе си духа и тайните на революционните борби, водени от българското местно население в името на Обединена и Велика България.

Останки от Мъгленската крепост в днешна Гърция

Около столетиe по-рано, през втората половина на XVIII век, Мъглен и областта се открояват и остават в паметта на българина като борчески район, родил и отстояващ вярата и българската си принадлежност, макар и в оковите на турското робство. В лицето на Злата, девойката с неопорочена от робството душа, чисто за борбата сърце и неземна красота, Мъглен става символ на неугасващата българщина. 

Съдбата на Злата Мъгленска е тежка и трудно поносима за множество човешки същества. Опиянен от невижданата хубост на българката, млад турчин я отвлича и се опитва да я принуди да приеме мюсюлманската вяра, за да се ожени за нея. Освен всички останали положителни качества, които притежава, младата девойка се оказва с твърд и непоколебим характер, несклоним пред чуждата вяра и молбите на близките си да я приеме и да се омъжи за турчина. Пребита, измъчвана и изтезавана дълго време, турците я обесват, след което нарязват на късчета тялото й. 

Така на 18 октомври 1795 г. красотата на българката напуска земния свят, за да остане в съзнанието на българина спомена за нейното мъжество векове по-късно. Често по иконите българската мъченица и светица е изобразявана в народна носия, за да се знае и помни, че „българин пред турци глава не скланя“. 

През 2009 г. Св. вмчца Злата Мъгленска е избрана за небесна закрилница и покровителка на всички български жени в чужбина. Което само по себе си пък кара човек да се замисли, че поради българската национална катастрофа от края на XIX и началото на XX в., рожденото място на светицата остава извън пределите на българската държава. Да се замисли за тежката и злополучна съдба на българите от този край, останали и до днес българи, но в чужда държава. Злата Мъгленска е един от многото примери за силата на българския дух. Тя е пример за непоколебимостта на българина, когато трябва да защити вярата, ценностите, традициите, народа си и въобще българщината. Злата е пример за чиста душа, твърдо сърце и силна вяра. Злата е онази светица и мъченица, която трябва днес да бъде като пътеводна светлина на нас българите. 

Днес, когато всички се лутаме във вярата си, губим идентичността си и ценностите ни ги няма, Злата Мъгленска може да ни бъде мъждукащата искрица, която отново да ни върне към нашата идентичност, към корените ни, към вярата, към българските ценности, към българщината. И тогава вероятно ще постигнем завета на дедите си за една силна, единна, целокупна и обединена България.