Оловните печати са били предназначени за скрепване на официалната и частна кореспонденция, официални и частни актове. Всички във Византия, казва Шлюмберже[1], като се почне от императора, та до последното частно лице си служили с оловени печати за удостоверяване на своята кореспонденция и за запазване тайната на кореспонденцията.
От двата
способа за автентичност, казва цитирания от Шлюмберже Demay [2], печат и подпис, средновековието е запазило само
печата. Освен духовните лица и съдиите, малцина са знаели да пишат.
Грижата за подписа била предоставена само на
съставителя на документа, ала тя била само илюзорна гаранция. Затова от ранно време заменили подписа с печата, който
удостоверявал истинността и валидността на един писмен документ...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар