Първа студентска конференция на МК "Даме Груев"

Студентска конференция „Българският национален въпрос (1878–1912)”, проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Кристиян Ковачев

            Студентска конференция, фокусирана върху българския национален въпрос (1878–1912), събра множество изследователи, студенти и ученици от Националната гимназия за древни езици и култури със статут на лицей към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието бе организирано от Младежки клуб „Даме Груев” към Македонския научен институт, с подкрепата на самия Институт, както и на Историческия факултет на „Алма Матер” и се проведе на 11 декември 2017 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

           

При откриването на конференцията заместник-деканът на Историческия факултет доц. д-р Георги Н. Николов приветства младите хора и акцентира върху националния въпрос като „незарастнала рана” и призова младите изследователи да се придържат винаги към изворите, които определи като „нашите щитове”. Поздравления към организаторите и участниците на събитието отправи и председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров. Той акцентира върху факта, че националният въпрос не е съсредоточен само около Македония, той обхваща и всички български територии, останали извън днешните предели на държавата, както и българската диаспора, вкл. отвъд океана. Приветствия отправиха и председателят на Младежкия клуб „Даме Груев” Николета Войнова и проф. д.и.н. Светлозар Елдъров.

           

Председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров бе първият докладчик в конференцията. В доклада си „Фактори за решаване на българския национален въпрос” доц. Гребенаров запозна аудиторията с представите на българите за държава още от средата на 19 в. г. и последвалите след това искания за национална държава. Българското правителство и монарх, Екзархията и българското националноосвободително движение бяха само сред акцентите, които доц. Гребенаров очерта, изброявайки факторите за решаване на българския национален въпрос.

Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по балканистика с център по тракология към Българската академия на науките представи пред аудиторията генеологията на българското национално лидерство и апостолство. Той акцентира върху мястото на личността в историята, давайки множество примери за дейци от различни генерации, с принос към българското националноосвободително движение.

            Магистрант Виктория Рахилова от Софийския университет „Св. Климент Охридски” разкри образа на Стефан Веркович като защитник на Санстефанска България. Рахилова акцентира върху идеята на Веркович за границата между сърбите и българите – Шар планина. Акцент бе поставен и върху заслугите на Веркович за освобождението на България и за защитата на санстефанския идеал.

            Студентът от Софийския университет

Йонислав Дончев разгледа ролята на Германия в решаването на съединистката криза. Дончев наблегна на задкулисната роля на Германия и позицията на Бисмарк.

            Друг студент от „Алма Матер” Ивайло Тихолов представи живота и делото на Панайот Хитов след Освобождението от 1878 г.

            Председателят на Младежкия клуб „Даме Груев” Николета Войнова запозна присъстващите с революционното движение в

Македония и Одринско и българския национален въпрос през погледа на първия председател на ВМОРО д-р Христо Татарчев. Тя наблегна върху публицистиката, спомените на Татарчев и обширната кореспонденция. Акцент бе поставен върху българския характер на революционното движение в отделните му етапи и през „войните за национално освобождение и обединение”.

            Докторант Ангел Златков от Софийския университет „Св. Климент Охридски” представи отношенията между ВМК и дружеството Странджа в периода 1896–1900 г., както и насилственото обединяване в началото на ХХ в. на дружество „Странджа” с ВМОК.

            Докторант Владимир Митов от Софийския университет „Св. Климент Охридски” разгледа проблема

с Горноджумайското въстание от 1902 г., организирано от ВМОК. Акцент бе поставен върху липсата на дипломатическа подкрепа за въстанието, както и на каквато и да е друга подкрепа от София, а също и на ВМОРО.

            Николай Поппетров от Института за исторически изследвания към Българската академия на науките представи българската задгранична пропаганда в полза на националната кауза, стигайки до Втората световна война.

Христо Иванов, студент от УНСС, направи контент-анализ на вестниците „Мир” и „Свобода” (органи на управляващите партии в периода 1893–1903) и намерилият място в тях македонски въпрос. В период, в който вестниците са основен източник за информация на хората, именно органите на управляващите партии експлоатират Македонския въпрос чрез поместените в тях публикации.

            Кристиян Ковачев от ЮЗУ „Неофит

Рилски” представи дебатите около колективната памет, опитите за конструиране на „общ спомен” около националноосвободителното движение в областта Македония (с образите на Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Злато войвода, Дончо Златков) в контекста на борбата за запазване на собствената идентичност.

            Последен доклад бе този на студента от УНСС Стоян Филипов, който запозна присъстващите със съдбата на Добруджа и освободителното движение в областта в тежкия период между двете световни войни.

            Конференцията бе закрита от председателя на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, който бе рамо до рамо с младите изследователи от началото до края на научното събитие. Той изрази надежда, че в бъдеще ще има още подобни научни инициативи, организирани от Младежкия клуб „Даме Груев”.

Вижте снимки от събитието тук: