Българската власт спасява от гладна смърт гораните в Косово

На 16 ноември 1915 година части на Трета балканска пехотна дивизия на Българската армия навлизат в Призрен. Тази успешна акция, определена от главнокомандващия генерал Никола Жеков като „съкрушителен удар“, слага край на важен етап от военните действия срещу Сърбия. Тя е част от настъпилата промяна за всички общности, населяващи Косово. В дял от областта е установена българска военна власт, а от началото на 1916 година – и гражданско управление, чиято първоначална задача, освен администрирането на овладяните територии, е да осигури задълбочава- нето на познанията за тези земи, включително и за българоезичното население в тях. 

Районите от Косово – Призренски и Прищински окръг, са включени в Македонската военноинспекционна област. Както и в други периферни области с българска администрация, така и тук новото управление е изправено пред трудности, предизвикани от усложнените отно- шения между съюзниците – България и Австро-Унгария, и свързани със споровете за разграничението между зоните на двете страни, най-вече за районите на Дяково, Прищина, Призрен и Качаник. В различни населени места конкуриращите се български и австро-унгарски власти се сменят или дори действат паралелно. Важна стъпка за преодоляване на противоречията е подписаното на 1 април 1916 г. споразумение за демаркационната линия между двете войски. Призрен и Прищина остават в българската зона, а Митровица и Дяково – в австро-унгарската. 

На югозапад от Призрен разграничението следва старата сръбско-албанска граница. По този начин една част от българоезичното християнско и мюсюлманско население в Южно Косо- во (Жупа, Подгоре, Гиляни и др.) попада в българската зона, но е изключена цяла Го- ра (Вранищенска околия), която според граничната сръбско-албанска линия от 1913 г. остава в албанска територия. Въпреки нежеланието на жителите на Гора да бъдат откъснати от българската зона и опитите на местните български власти да използват различието между юридически установената през 1913 г. сръбско-албанска граница и фактическото разграничение, според което Вранищенската околия е част от сръбската територия в 1913–1915 г., в началото на май 1916 г. областта е отстъпена на австрийските власти. 

Професорите Стефан Младенов и Йордан Иванов, посетили Косово през лятото на 1916 г., оценяват включването на „чисто българската“ Гора към австрийската зона като неоправдано отстъпление и грешка от гледна точка на етническите реалности. Създадена е и нова икономическа ситуация, в която районът се оказва откъснат от естествения му стопански център Призрен. Поставени в невъзможност да се снабдяват с храни от Призрен или Тетово, жителите на този високопланински край са изправени пред заплахата от гладна смърт. Още по време на българското управление там, през февруари 1916 г., окръжният управител в Призрен В. Попов предупреждава началника на военноинспекционната област в Скопие и минисъра на вътрешните работи и изповеданията в София за случаите на гладна смърт във Вранищенска околия и многократно настоява за изпращането на царевица в горанските селища.

 Благодарение на усилията на централните и местни български власти кризата от началото на 1916 г. е преодоляна. След май 1916 година проблемите с изхранването на Гора остават, а положението в отстъпения район, въпреки смяната на управлението, продължава да вълнува призренските власти и отделни представители на българската научна общност. Особен интерес за българските власти представляват и другите българоезични общности в южния дял от Косово – мюсюлмани и християни, независимо от про- цесите на сърбизация сред последните. В периода на Първата световна война българщината в миналото и настоящето на тези области е специален предмет на изследване от страна на редица учени и чиновници...

Документи

Из "Изложение за състоянието на Призренски окръг през 1917 година на окръжния управител В. Попов

...ИКОНОМИЧЕСКО И СТОПАНСКО СЪСТОЯНИЕ НА ОКРЪГА. 

 Населението на Призренския окръг е много бедно. В нито едни от окръзите на Македонската област материалното положение на населението не е тъй зле както тук. Само околиите Галичка и Бродска от Тетовския окръг могат в това отношение до известна степен да се сравнят с Призренския окръг. Условията, които са докарали тази бедност, съществуват още от турско време, а след 1912 год[ина] към тях се прибавили и други такива. Вековната анархия, пълната липса на лична и имотна сигурност – това са условия, които през миналото в никакъв случай не допущали повдигане на общото благосъстояние. Разпределението на земята е твърде неправилно.

В окръга има всичко 8774 селски стопанства; от тях повече от половината работят по-малко от 50 декара ниви, а твърде често между тях срещат се такива с по 3–5 декара. Най-плодородната част от земята е чифликчийска, а известно е, че чифлигарят не е в състояние да подигне материалното положение, нито своето, нито онова на чифликчията. При това с по- стоянното прииждане на албанците старото население на окръга, което е било по-рабо- тоспособно и по-склоно към земеделието, постепенно е било изтиквано към по-слабите местности, гдето най-после заварихме го ние в компактна маса само в гр. Призрен и по северните склонове на Шар планина – места, в които нито дума не може да става за земеделието като средство за повдигане на материалното положение. [...]28

 Изключителното време не позволи на голяма част от населението да иде на чужбина, както това е ставало по-рано, и да донесе спестените си пари. Търговският баланс на окръга в миналото винаги е бил приключван с пасив. Постигало се само едно относително равновесие с големите суми, донасяни от гурбетчиите в България, Румъния, Сърбия и напоследък твърде много от Америка. От Призренската околия 3⁄4 от мъжкото население е ходило на чужбина, а от околията Гора почти всичкото от 10–50 годишна възраст. Тоя източник понастоящем съвършено е пресъхнал.

 В Призренско голяма бедност е имало винаги; обаче в турско време тя не се е чувствала толкоз, тъй като животът е бил несравнено по-евтин. Консонативните 29 нужди на албанеца винаги са били много скромни, а при голямата евтиния той много лесно е могъл да ги задоволи. Сега обаче, ако държавата не бе се притекла на помощ с изпращание на евтина храна и други продукти, то при слабата реколта през миналата година голяма част от населението рискуваше да измре от глад...

Откъс от статията на д-р Йордан Симов "Българите в Косово в документи от времето на Първата световна война", публикувана в списание "Македонски преглед", кн. 3, за 2017 г.