сп. "Македонски преглед", 1942, г. ХIII, кн. 2, Иван Дуйчев. Прояви на народностното самосъзнание у нас през ХVII век... 26-51
...Абатът дон Мавро Орбнни в своята книга назована „Reqno del [!] Slavi” не само казва, че градът Охрид е разположен в България, но че е престолен град на българскитe царе и че тe винаги сd пребивавали в този град до времето, когато турцитe им взели царството, и това е познато на всички и го казва цяла България" [43]. По-нататък П. Богдан напомня, че същият Мавро Орбини говори за един охридски патриарх Давид [44], като го назовава само „архиепископ на България".
Също и охридският архиепископ Теофилакт се наричал, според него, „Теофилакт архиепископ на българите", както и съвременният на П. Богдана охридски архиепископ грък [45] се зовел „примас на България". За да посочи колко далече отстои градът Охрид от границите на Сърбия (quango sij discosta detta città di Ocrida dei confini di Servia), софийският архиепископ привежда свидетелствата на няколко западни писатели и някои географски карти [46].
Думите на видния чипровчанин свидетелствуват, че споменът всред българите за западната българска държава, при която Охрид е бил главно средище на страната, не е бил угаснал. Според неговите твърдения, възпоминанията за Охрид като българска столица били нещо „познато на всички" и това казвала „цяла България"...
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар