Гораните в Косово пазят българския си говор

Учените от МНИ настояха за признаване на
българското малцинство в Косово

Пресконференция на Македонския научен институт в БТА за подписания Меморандум с Албаноложкия институт в Прищина и за българите в Косово 

 На 23 март от 10 ч. в Пресклуба на БТА МНИ даде пресконференция по повод посещение на негови учени при българите в Р Косово. Председателят на Македонския научен институт доц. д-р Александър Гребенаров представи участниците в пресконференцията, членове на МНИ – проф. д-р Лучия Антонова, народния представител Красимир Богданов, д-р Володя Милачков, д-р Антон Панчев и журналистът Костадин Филипов. Между тях е и операторът Мартин Христов от Национална телевизия „България 24”, който съпровождаше групата на МНИ в Косово.

Доц. д-р Ал. Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН се спря на повода за посещението на членовете на МНИ в Р Косово – на 15 март 2018 г. той и директорът на Албаноложкия институт в Р Косово – проф. д-р Хюсен Матоши, подписаха Меморандум за сътрудничество. Споразумението предвижда двете страни да си сътрудничат в областта на историята, езикознанието, културата, етнологията, фолклора и др. за издаване на трудове с исторически извори и тематични сборници, за организиране на научни форуми и изложби, за създаване на документални филми, за размяна на архивни материали и научна литература, за осъществяване на научни програми. Ал. Гребенаров припомни общото минало на двете държави през Средновековието и по време на двете световни войни, когато части от Косово влизат в пределите на българската държава. Спря се и на историческата следа от мисията на българските изследователи, които през 1916 г. правят ценни проучвания. Докладите на тези авторитетни учени служат до днес като отправна точка за анализиране на етнодемографските процеси в региона. Не трябва да се забравят и „драконовските” мерки на управляващите в Белград, които десетилетия наред с различни средства упражняват асимилационен гнет срещу българите в Македония и Западните покрайнини, както и срещу албанското население в Косово. Той се спря и на драматичните обрати в историята на Албаноложкия институт, чиято нерадостна съдба напомня на трудните времена за Македонския научен институт след края на Втората световна война, вкл. и закриването му.

След направеното експозе доц. Гребенаров даде думата на участниците в пресконференцията:

Проф. д-р Лучия Антонова от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН, вещ познавач на българските говори на гораните и преподавател по български език в Р Косово, изрази мнение, че тук ясно се очертават областите Гора, Жупа, както и някои селища в други райони, където се говорят български диалекти. Те се свързват с ареалите на крайните югозападни и крайните северозападни български говори – срв. Тетовско, Кумановско, Босилеградско, Трънско, Брезнишко, Белоградчишко.

Имат рефлекс у на мястото на старобългарската задна носова гласна – срв. зуп, муш, пут, но в редица позиции пазят и типичния за българския език звук ъ: Èно кòру се испèче със сâч; Кòи су бûле пłрви л’ỳ’д’e. На мястото на старобългарската предна ерова гласна е отбелязан звук е – срв. названието на с. Рâховец, където са отбелязани местни имена с компонент бỳгарски, а фамилното име Бỳгари е често срещано. Особено ясно личи българският характер на диалектите при случаите на загуба на падежната система при имената – срв. Със лъжûца мâлу гу исчỳпиш, пòсле с мâслу гу избłркаш; при аналитичното образуване на сравнителна и превъзходна степен на прилагателните: Пò-здрâво йе бûло; Потèм от èн пỳт̕ стâне овòй млèко се нâй, нâй- ỳбаво што кâжет; при образуването на на формите за бъдеще време с частицата че и форми за сегашно време на глаголите: Де че ѝдеш? – У Бỳгарску чèшму; Де че да рâдиш? – У Бỳгарска чèшма.

Най-младите жители на тези райони проявяват голям интерес към възможностите за изучаване на български език и за следване на висше образование в български висши учебни заведения.

Красимир Богданов, зам.-председател на комисията по външна политика и председател на групата за приятелство България – Албания в 44 народно събрание, разказа за проведените официални срещи със зам.-министъра на образованието, науката и технологиите на Косово Хесет Сахити, с Лyлим Pифаи – консул на Република Косово в България, с посланика на Република България в Република Косово н.пр. Недялчо Данчев и дипломатическата ни мисия в Прищина. Особен интерес предизвика обиколката на МНИ в районите на Жупа и Гора в Южно Косово, където топонимията е почти изцяло българска.

Селищата носят звучните имена Връбница, Кръстец, Вранище, Манастирица, Горно и Долно Любине, Ябланица, Локвица, Кюстендил, а Превала е най-високата точка от пътя през Шар планина за гр. Призрен. В рамките на съвременно Косово са признати официално шест малцинства. Поради религията и славянския си език, българите попадат в обсега на интереси на босненската пропаганда.

В района на Гора, официално е признато горанско малцинство, като близо 11 000 души са се записали като горани на последното преброяване. Много от живеещите в двете области Гора и Жупа открито се самоопределят като българи. Още през 2004 г. е създадено Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани” с председател Сейфия Османи. Организацията Обединени българи в Косово със седалище с. Драгаш, Гора и председател Расмин Хамза, събира подписи за признаване на българско национално малцинство в Косово. Освен продължаващият визов режим, другият голям проблем пред местните българи е стопираният през 2014 г. процес на издаване на български документи за самоличност.

Българската държава според Кр. Богданов трябва да обърне сериозно внимание на тези наши сънародници.

В словото си д-р Антон Панчев, преподавател по албански език в СУ „Св. Кл. Охридски”, се спря на възможностите за признаване на българска общност в Република Косово. Там има добре разработено законодателство и гаранции за защита правата на етническите общности. С конституционно гарантиран статут, освен албанците, се ползват още 7 общности, а хърватите и черногорците също са признати за етнически общности. При евентуална промяна на Конституцията на Косово, в нея могат да бъдат добавени още етнически групи. Преброяването на населението в Косово през 2011 г. показа, че в общините Призрен и Драгаш, където са съсредоточени българите в тази страна, броят на недалите отговор за етническата си принадлежност и посочилите отговор „друга” е десетократно по-голям от останалите косовски общини. Българите в Косово се намират в трудна икономическа и социална ситуация, а освен това са подложени на натиск от чужди пропаганди, което прави помощта от България особено наложителна.

Коста Филипов, дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Р Македония, изрази преките си впечатления от посещението на групата в Косово. На първо място според него се забелязват множество промени в позитивна насока. Има динамика на цялостна промяна, каквато наблюдава и в районите в Западна Македония. Второ, гостуването на МНИ в Албаноложкия институт показа радостния факт, че младата балканска държава не се е подала на изкушението да „прави” нов, „косоварски” език като знак, че населението е различно от другите албанци.

Както впрочем направиха черногорци и хървати, които по политически съображения създадоха и конституционно закрепиха така наречените черногорски и хърватски езици, типични политически езици, създадени по политически причини. Но това не е изключение за бивша Югославия – създаването на политическия македонски език е прецедентът, който те ползват. В Косово това не се е случило, слаба Богу. Трето, при срещите с българите в Жупа и в Гора се виждат същите „родилни петна”, които бяха и продължават да са характерни за припознаването на българите от Македония. Особено при получаването на българско гражданство – посредници, плащания, некоректно отношение на държавата, промяна на законодателството, чиновническа немарливост, безхаберие и т.н. Проблемите са много и остри и затова предполага, че няма да е лесно, ако не проявим настъпателност по целия фринт-политически, дипломатически, обществен, неформален и т.н, за да успеем с признаването на българското малцинство в Косово.

Д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания при БАН разказа за посещението в Прищина, свързано с подписването на Меморандума за сътрудничество между Македонския научен институт и Албаноложкия институт. За високата двустранна оценка на събитието говореше присъствието на тържествената церемония на извънредния и пълномощен посланик на България в Р Косово Недялчо Данчев, на зам.-министъра на образованието науката и технологиите на Р Косово Хесет Сахити и на народния представител от ПГ „Обединени патриоти“ в 44-то ОНС Красимир Богданов.

В своите приветствия те изтъкнаха важността на научното сътрудничество в период, в който България е председател на Съвета на ЕС и като свой приоритет поставя приобщаването на Западните Балкани към Съюза. Кратки доклади изнесоха д-р Антон Панчев от МНИ и проф. д-р Мемли Красничи от Албаноложкия институт, които очертаха някои от достиженията и проблемите на научните дирения от взаимен интерес. На срещата бе поставено начало на размяната на научна литература и на покани за участие в предстоящите наскоро научни форуми в София и Прищина. Представителите на МНИ посетиха библиотеката на домакините, която ги впечатли с модерното си обзавеждане и достатъчен брой хранилища. Запознаха се и с етнографската сбирка на Албаноложкия институт, където се открояваше голямата близост с нашия бит на изложените експонати. Те посетиха и близката академична книжарница, предлагаща внушителен брой издания на изследователска продукция.

 Д-р В. Милачков отбеляза готовността на МНИ да се включи със своя научен потенциал в приобщаването на хората с българско съзнание в Р Косово, опресняване на родовата им история и облекчаване на тяхната съдба, което бе изразено и в разговора с представителите на нашата дипломатеческата мисия в Прищина. Мартин Христов разказа за своите добри впечатления от напредъка на Р Косово, от чиято независимост като държава ни дели едно десетилетие и съобщи вестта, че МНИ заедно с Национална телевизия „България 24” подготвят филм за българите в Косово. Той ще бъде предоставен безвъзмездно на всички медии у нас, за да може обществеността в страната да се запознае със съвременно Косово и със сънародниците ни там, с техните проблеми и очаквания.

Подобен филм ще бъде направен и за българите в Република Албания по повод предстоящата мисия там. Бе дадена думата за мнения и коментари по темата и на присъстващите членове на МНИ Коста Влахов и посланик Любчо Трохаров, които допълниха изказванията на колегите си.

 В заклюение доц. Ал. Гребенаров изтъкна важността на първата визита на Македонския научен институт в Р Косово. Всеобщото мнение е, че подписаният меморандум е добро начало за полезно сътрудничество между двата института, което в бъдеще може да се задълбочава.

Според възможноститет си учените от Института ще съдействат активно за издирване и систематизиране на исторически аргументи, подпомагащи признаването на българското малцинство в Р Косово.