Представители на МНИ на семинар в Брюксел „Македония – повече от просто име“

Учени от МНИ представиха изследванията си в 
Брюксел

Д-р Сия Никифорова

 На 20 март 2018 г. в централата на Европейския парламент в Брюксел се проведе семинар, посветен на миналото и настоящата политическа перспектива пред Р Македония. Срещата, организирана и открита от евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, протече в две насоки – историческа и съвременна. 

Учени, членове на Македонския научен институт, представиха свои нови книги, посветени на политиката на Великобритания по македонския въпрос през 1919–1949 г. (д-р Илко Дренков) и на българската стопанска политика във Вардарска Македония през Втората световна война (д-р Сия Никифорова). 

Предизвикателствата от историята, свързани понякога с нейното тенденциозно използване за оправдаването на определени политически цели преди, пък и днес, трябва да се помнят и осъзнават непрекъснато, защото без минало и памет сме лесно манипулируеми. Трябва да пазим историята си. В този именно дух г-н Николай Поппетров изказа задоволство от дейността на МНИ за издаването и популяризирането на книги, като горните, чиято актуалност е неоспорима. 

Благодарение на ръководството на Института и неговия Бюлетин, чието четвърто издание всички очакваме, масовият читател има прекрасната възможност да се запознае не само с историята на проблемите, но и със съвременното развитие на българо-сръбско-гръцките отношения по основния въпрос – Македония. 

И не само това. Бюлетинът показва отношението на България към българите, където и да се намират, и в интересни интервюта с широк кръг от автори, демонстрира принос към разбирателството на Балканите. Проблемите около приемането на Македония в Европейския съюз заеха значимо място при изказванията на гостите. В интерес на историческата справедливост, според г-н Ковачев, е европейската интеграция да се случи и за нея, като най-накрая раните на XX век бъдат заличени. Той подчерта, че признаването на българското малцинство в Албания представлява един красноречив пример, за това как трябва да се действа в синхрон и разбирателство, за да има успех българската кауза. 

Много конкретен и показателен доклад в този смисъл – „Предизвикателствата пред Македония“, изнесе друг член на МНИ – докт. Владимир Митов. Сътрудничеството в Европа на всички равнища, особено когато става въпрос за сигурността на Съюза и всяка негова страна-членка, бяха изведени на преден план. Тук бе изтъкната крайната необходимост от създаването на европейска агенция по сигурността, която ефективно да отбива опитите за терористични атаки на континента. Естествено, участието на балканските страни, които водят преговори за присъединяване, не бива да се подценява и омаловажава. 

Изказвания имаше и от страна на политици от самата Р Македония – ВМРО-ДПМНЕ и новата Гражданско-демократична партия. За тях запазването на държавността е водеща ценност в желанието за по-скорошно присъединяване. Двете големи пречки – името и радикализмът – там е разковничето и който успее да се справи с тях ще успее и като цяло. Според македонските представители ЕС трябва да принуди Гърция да започне да мисли на основата на реалностите, а в Скопие пък трябва най-накрая да излязат от чисто технически политически спорове и да постигнат консенсус. 

Георги Трендафилов говори за т.нар. от него „политически фосили“ и непрекъснатите обструкции от тяхна страна – с похвати от Титово време не се гради модерна политика. Всички се обединиха около становището, че не бива партийни интереси да се бъркат с национални. Бъдещето ни е общо в голямото европейско семейство. Доказателство беше присъствието на хърватски и британски представители, които поздравиха българските си колеги за събитието, чиято позитивна и насърчителна енергия не остана скрита.

 Лекцията за дейността на Европейския парламент, която г-н Джамбазки изнесе на следващия ден, затвърди впечатлението от утвърждаването на взаимното доверие и разбирателство сред представителите на отделните страни-членки.