Българската стопанска политика във Вардарска Македония

СИЯ НИКИФОРОВА 

БЪЛГАРСКАТА СТОПАНСКА ПОЛИТИКА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ (1941–1944) 

Присъединените към Царство България през 1941 г. територии във Вардарска Ма­ке­до­ния предлагат сложен за решаване ребус пред официалните власти. Стопанството на стра­ната, ангажирано с големите германски проекти за господство в нова Европа, за­поч­ва да изпитва неимоверни трудности, а сега трябва да спасява и новите земи. Това то прави по недвусмислен начин. Милиарди са левовете, инвестирани в социално-ико­но­ми­чески проекти в Повардарието, което получава шанс да се включи пълнокръвно в жи­вота на обединеното отечество. 

The Vardar Macedonian territories, connected to Bulgarian Kingdom during the spring of 1941, offered very complicated puzzle. The Bulgarian econo­my, already engaged with Ger­man’s big projects on domination over New Europe, is began to feel enormous difficulties, now has to save the new lands to. That officials make unambiguously. Billions of BGN are inves­ted at numerous social-economic programs in Povardarie district, which gave chance to the region to include itself naturally in United country. 

 СЪДЪРЖАНИЕ 

 Предговор 7
 Въведение 20

 ПЪРВА ГЛАВА

 Селско и горско стопанство 46
 1. Оземляването – национален или социален изход 48
 2. Организиране на земеделското производство 59
 3. Скотовъдство 90
 4. С позитивно отношение към гората 105
 5. Науката в помощ на стопанството 119

 ВТОРА ГЛАВА Занаяти, промишленост и търговия 128

 1. Регулиране и подпомагане на занаятите 128
 2. Местната промишленост през войната 140
 3. Търговецът в Повардарието – равноправен участник в общата българска търговия 187 

ТРЕТА ГЛАВА Благоустройство, транспорт и комуникации 209
 1. Подобрения в инфраструктурата и селищната среда 209
 2. Автомобилен и железопътен транспорт и строителство, пощи и телекомуникации 222
 3. Финансиране на местната власт, данъчна и банкова дейност 240

Вместо заключение 257
Summary 263
Приложение 265
Географски показалец 273
Извори 283
Библиография 286
Съкращения 294

CONTENT

Preface 7
Introduction 20

FIRST CHAPTER. Agriculture and Forestry 46

1. The Land settlement – National or Social Issue 48
2. Agricultural production’s organization 59
3. Stockbreeding 90
4. With positive attitude toward forest 105
5. Science in economy aid 119

 SECOND CHAPTER. Grafts, industry and trade 128

 1. Grafts regulation and aid policy 128
 2. Local industry during the War 140
 3. The Povardarie trader – equal player 187 in common Bulgarian merchant

 THIRD CHAPTER. Public work development, transport, communications and finance 209

1. Infrastructural improvements in settlement areas 209
2. Railway and automotive transport and building, post’s and telecommunications 222
3. Local authority financing’s, tax and bank activity’s 240

Instead of Conclusion 257
Summary 263
Application 265
Geographic index finger 273
Sources 283
Bibliography 286
Abbreviations 294

 Предговор 

 Из­бух­ва­не­то на Вто­ра­та све­тов­на вой­на в на­ча­ло­то на сеп­тем­в­ри 1939 г. е пос­рещ­на­то в Цар­с­т­во Бъл­га­рия с пър­во­на­чал­но прик­ри­та на­деж­да за въз­в­ръ­ща­не на из­кон­ни те­ри­то­рии, на­се­ле­ни с бъл­га­ри. В съз­на­ни­е­то на ре­ди­ца пат­ри­о­ти из­п­лу­ва дъл­го­го­диш­на­та идея за ос­во­бож­де­ние на ця­ла Ма­ке­до­ния и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ѝ към ро­ди­на­та. Об­щес­т­ве­ни­те кръ­го­ве в Со­фия сле­дят с изос­т­ре­ни се­ти­ва съ­би­ти­я­та в Ев­ро­па и на Бал­ка­ни­те и за­сил­ва­щи­те се во­ен­но­по­ли­ти­чес­ки ас­пи­ра­ции на гер­ман­с­ки­те и ита­ли­ан­с­ки­те ли­де­ри. Во­ен­на­та аван­тю­ра на Бе­ни­то Му­со­ли­ни в Гър­ция от есен­та на 1940 г., как­то и же­ла­ни­е­то на Адолф Хит­лер да прек­рои ге­о­по­ли­ти­чес­ко­то прос­т­ран­с­т­во в Юго­из­точ­на Ев­ро­па, все по-нас­то­я­тел­но се об­вър­з­ват с на­бо­ле­ли­те бъл­гар­с­ки на­ци­о­нал­ни проб­ле­ми. 

Въп­ре­ки че ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят Ге­ор­ги Кьо­се­и­ва­нов уве­ря­ва югос­лав­с­кия ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти Алек­сан­дър Цин­цар-Мар­ко­вич в лип­са на пре­тен­ции по ,,ма­ке­дон­с­кия проб­лем“, в Бел­г­рад не вяр­ват на офи­ци­ал­ни изяв­ле­ния. След връ­ща­не­то на Юж­на Доб­ру­д­жа на Бъл­га­рия през сеп­тем­в­ри 1940 г. пред­с­та­ви­те­ли­те на сръб­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во са уве­ре­ни, че до­ри сим­во­лич­ни дейс­т­вия сре­щу су­ве­ре­ни­те­та на Югос­ла­вия би­ха до­ве­ли до про­ти­во­ре­чия в двус­т­ран­ни­те от­но­ше­ния. Стра­те­ги­чес­ко­то и ге­о­по­ли­ти­чес­ко­то раз­по­ло­же­ние на ев­ро­пейс­кия Юго­из­ток прив­ли­ча вни­ма­ни­е­то на Хит­лер. В же­ла­ни­е­то да ре­а­ли­зи­ра пла­но­ве­те си за ,,нов све­то­вен ред“, фю­ре­рът на­соч­ва гер­ман­с­ки­те ин­те­ре­си към Бал­ка­ни­те. След ита­ли­ан­с­ки­те не­ус­пе­хи в Гър­ция, нас­тъп­ле­ни­е­то на Рай­ха в юго­из­точ­но нап­рав­ле­ние из­г­леж­да­ не­об­ра­ти­мо и с то­ва са при­ну­де­ни да се съ­об­ра­зя­ват всич­ки бал­кан­с­ки сто­ли­ци. Съ­би­ти­я­та от март 1941 г. за­поч­ват с при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Со­фия към ос­та Бер­лин – Рим – То­кио. Ви­ен­с­ки­ят про­то­кол за съ­юз­ни­чес­ки от­но­ше­ния на Бел­г­рад и Трис­т­ран­ния пакт ка­то че ли из­веж­дат Хит­лер на же­ла­ния от не­го път. Са­мо че в Югос­ла­вия до­го­во­ре­нос­ти­те с гер­ман­ци­те са пос­рещ­на­ти от ма­со­ви де­мон­с­т­ра­ции, ка­те­го­рич­но от­х­вър­ля­щи пак­та. На 27 март 1941 г. в Крал­с­т­во­то е из­вър­шен дър­жа­вен прев­рат, а в Бер­лин наз­ря­ва не­до­вол­с­т­во от ид­ва­щи­те от­там­ вес­ти. Хит­лер от­б­ли­зо сле­ди югос­лав­с­ко­то по­ве­де­ние, имай­ки пред­вид на­ме­ре­ни­я­та му за во­ен­ни дейс­т­вия сре­щу Гър­ция и осо­бе­но изпъл­не­ни­е­то на „Unternehmen Barbarossa“ за аг­ре­сия сре­щу Съ­вет­с­кия съ­юз. Гер­ман­с­ки­те во­ен­ни пла­но­ве вре­мен­но са обър­ка­ни. Прев­ра­тът при­нуж­да­ва фю­ре­ра да оси­гу­ри най-нап­ред дес­ния фланг в бъ­де­щия фронт на из­ток, ко­е­то от­ла­га на­па­де­ни­е­то сре­щу Съ­ве­ти­те.[1] 

Още на 27 март ве­чер­та той да­ва на­реж­да­не ед­нов­ре­мен­но да за­поч­не под­го­тов­ка за лик­ви­ди­ра­не на Югос­ла­вия и за на­па­де­ние сре­щу Гър­ция. С ,,Ди­рек­ти­ва №25“ е раз­ра­бо­тен план за на­па­де­ни­е­то сре­щу Югос­ла­вия, кой­то тряб­ва да бъ­де осъ­щес­т­вен ус­по­ред­но с „Unter­neh­­men Marita“ за аг­ре­сия про­тив Гър­ция.[2] 

Пре­ди на­ча­ло­то на ак­ци­я­та сре­щу Югос­ла­вия, Гер­ма­ния и Ита­лия пред­ла­гат на бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во да учас­т­ва с войс­ки в на­па­де­ни­е­то. Ве­ли­ки­те си­ли раз­чи­тат, иг­ра­ей­ки вър­ху най-чув­с­т­ви­тел­на­та стру­на от бъл­гар­с­ка­та на­ци­о­нал­на идея, да из­пол­з­ват за соб­с­т­ве­ни це­ли евен­ту­ал­на бъл­гар­с­ка на­ме­са. 

По вре­ме на за­се­да­ние на Ми­нис­тер­с­ки съ­вет (МС) от 2 ап­рил 1941 г. пред­ло­же­ни­е­то е от­к­ло­не­но. Мо­ти­ви­те на уп­рав­ля­ва­щи­те са, че ця­ла­та ар­мия е със­ре­до­то­че­на на гра­ни­ца­та с Тур­ция, а на­ме­са­та във вой­на­та про­тив Югос­ла­вия би пре­диз­ви­ка­ла на­па­де­ние от стра­на на Ан­ка­ра, на­ми­ра­ща се в съ­юз­ни до­го­во­ре­нос­ти с Бел­г­рад и Ати­на.[3] 

Гер­ман­с­ка­та опе­ра­ция на Бал­ка­ни­те за­поч­ва на 6 ап­рил 1941 г. Съ­би­ти­я­та про­ти­чат мъл­ни­е­нос­но, а кра­хът на Югос­ла­вия и Гър­ция е не­из­бе­жен. Основ­ни­те бой­ни дейс­т­вия се раз­ви­ват на те­ри­то­ри­я­та на Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния, къ­де­то още през пър­вия ден гер­ман­с­ки­те час­ти нав­ли­зат в дъл­бо­чи­на от 30/50 км. На 7-ми тан­ко­ви­те ко­ло­ни дос­ти­гат Ско­пие, а 73-а пе­хот­на ди­ви­зия, по-къс­но част от СС ди­ви­зия ,,Адолф Хит­лер“, про­би­ва фрон­та по нап­рав­ле­ни­е­то Ко­ча­ни – Щип, из­ли­за на ви­со­чи­ни­те при връх Бо­гос­ло­вец, за­пад­но от Щип, зав­зе­ма без бой Ве­лес, пре­ко­ся­ва не­о­без­по­ко­я­ва­но р. Вар­дар и пле­ня­ва ща­ба на Бре­гал­ниш­ка­та ди­ви­зия. 

За­гу­ба­та на Ско­пие ком­п­ро­ме­ти­ра сми­съ­ла на югос­лав­с­кия план ,,R-41“, в кой­то из­тег­ля­не­то на югос­лав­с­ки­те войс­ки през Ма­ке­до­ния за­е­ма ос­нов­но мяс­то. На 9 ап­рил пъ­тят на крал­с­ки­те си­ли към гръц­ко-ан­г­лийс­ки­те под­раз­де­ле­ния на юг би­ва пре­къс­нат, а гер­ман­с­ки­ят вър­хо­вен щаб обя­вя­ва да­та­та за по­бе­до­нос­на.[4] Югос­лав­с­ка­та сто­ли­ца е прев­зе­та на 13 ап­рил, ка­то три дни по-къс­но е под­пи­сан до­го­вор за бе­зус­лов­на ка­пи­ту­ла­ция.[5] 

 По вре­ме на бой­ни­те дейс­т­вия дей­ци на ма­ке­дон­с­ко­то ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние из­ли­зат със ста­но­ви­ще за съз­да­ва­не на об­що­бъл­гар­с­ка ин­с­ти­ту­ция във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния, ко­я­то да ра­бо­ти за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на об­ласт­та към оте­чес­т­во­то.[6] В де­ня на прев­зе­ма­не­то на Бел­г­рад в Ско­пие за­поч­ва ра­бо­та Цен­т­ра­лен бъл­гар­с­ки ак­ци­о­нен ко­ми­тет, чи­и­то ли­де­ри по­е­мат ръ­ко­вод­ни­те пос­то­ве в гра­да. Це­ли­те на ор­га­ни­за­ци­я­та са да пред­с­та­вя бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние пред гер­ман­ци­те, ,,как­то и пред очак­ва­ни­те с ра­дост и въз­торг бъл­гар­ски влас­ти“. Из­п­ра­тен е ме­мо­ран­дум до бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во и пра­ви­тел­с­т­ва­та на Ве­ли­ки­те си­ли, в кой­то се из­тък­ва же­ла­ни­е­то на ма­ке­дон­с­ки­те бъл­га­ри ,,да се обе­ди­нят с май­ка Бъл­га­рия“.[7] 

 Из­бо­рът за при­съ­е­ди­ня­ва­не към Бъл­га­рия не е слу­ча­ен. То­ва е офи­ци­ал­на по­ли­ти­ка за всич­ки ле­гал­ни ор­га­ни­за­ции на ма­ке­дон­с­ки­те бе­жан­ци, чий­то брой в Цар­с­т­во­то по то­ва вре­ме е око­ло 200 хил. души.[8] 

Меж­дув­ре­мен­но ръ­ко­вод­ни­те сре­ди в Со­фия под­хож­дат с вни­ма­ние към об­с­та­нов­ка­та в ре­ги­о­на. Прак­ти­чес­ки­те им дейс­т­вия се ог­ра­ни­ча­ват до про­уч­ва­не на нас­т­ро­е­ни­я­та, как­то и на мне­ни­е­то на ав­то­ри­тет­ни дей­ци от раз­лич­ни­те те­че­ния на ма­ке­дон­с­ко­то на­ци­о­нал­но­ос­во­бо­ди­тел­но дви­же­ние за бъ­де­ще­то на об­ласт­та. Съ­ще­вре­мен­но, нав­ся­къ­де из По­вар­да­ри­е­то се съз­да­ва гъс­та мре­жа от ак­ци­он­ни ко­ми­те­ти със строй­на ор­га­ни­за­ция и цен­т­рал­но ръ­ко­вод­с­т­во, ко­е­то обя­вя­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не­то към ро­ди­на­та.[9] 

 Вид­но е пре­ди офи­ци­ал­ни­те влас­ти да за­поч­нат да ор­га­ни­зи­рат струк­ту­ри­те си по мес­та, мес­т­но­то на­се­ле­ние да­ва из­раз на дъл­го­го­диш­ни­те ос­во­бо­ди­тел­ни стре­ме­жи и са­мо по­де­ма ини­ци­а­ти­ва за обе­ди­не­ние със ста­ра Бъл­га­рия. Ак­ци­он­ни­те ко­ми­те­ти раз­ру­ша­ват сръб­с­ка­та власт и по­ла­гат ос­но­ви­те на но­ва, чис­то бъл­гар­с­ка по съ­дър­жа­ние и изя­ва. Раз­би­ра се, в Со­фия на­у­ча­ват за ко­ми­те­ти­те и ми­нис­тър-пред­се­да­те­лят проф. Бог­дан Фи­лов ре­ша­ва да из­пол­з­ва слу­чая ,,и ако слу­хът не е ве­рен, да пре­диз­ви­ка­ме по­доб­но ре­ше­ние“.[10] 

Та­ка или ина­че пра­ви­тел­с­т­во­то сле­ди с изос­т­ре­но вни­ма­ние съ­би­ти­я­та и очак­ва пред­ло­же­ния от Вил­хем­щ­ра­се. Спо­ред те­лег­ра­ма на Йо­а­ким фон Ри­бен­т­роп от 18 ап­рил 1941 г. бъл­гар­с­ки час­ти мо­гат да зав­зе­мат Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния и За­пад­на Тра­кия, ог­ра­ни­че­на на из­ток от де­мар­ка­ци­он­на­та ли­ния Мус­та­фа па­ша – Кюп­рю­лю – Де­де­ А­гач, как­то и Из­точ­на Ма­ке­до­ния меж­ду ре­ки­те Стру­ма и Мес­та.[11] 

На то­ва цар Бо­рис ІІІ от­го­ва­ря по­ло­жи­тел­но, при из­рич­на­та уго­вор­ка ,,не за оку­па­ция, а за да се за­па­зи ре­дът и спо­койс­т­ви­е­то в зав­зе­ти­те от гер­ман­ци­те об­лас­ти“.[12] Нас­та­ня­ва­не­то на Пе­та ар­мия във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния за­поч­ва на 20 и за­вър­ш­ва на 27 ап­рил.[13] Бъл­гар­с­ки­те войс­ки са пос­рещ­на­ти с цве­тя и въз­тор­же­но от на­се­ле­ни­е­то ка­то съ­на­род­ни­ци. Нав­ся­къ­де по пъ­тя им – Кри­ва па­лан­ка, Щип, Стру­ми­ца, Бе­ро­во, Ра­до­виш – над гла­ви­те се ве­ят над­пи­си ,,Доб­ре дош­ли бра­тя“, ,,Вие да­рих­те сво­бо­да­та на Ма­ке­до­ния“. На­ро­дът пее ста­ри бун­тов­ни пес­ни – ,,Гор­дей се май­ко Бъл­га­ри­йо с тво­и­те си­но­ве“ и ,,Жив е той, жив е“.[14] 

До­ри по­ли­ти­чес­ки фун­к­ци­о­не­ри на Югос­лав­с­ка­та ко­му­нис­ти­чес­ка пар­тия приз­на­ват, че ,,ма­ке­дон­с­ки­ят на­род“ вяр­ва в ос­во­бо­ди­тел­на­та ро­ля на Бъл­га­рия.[15] Нов жи­ви­те­лен им­пулс по­лу­ча­ва мно­го­из­с­т­ра­да­на­та на­ци­о­нал­на на­деж­да за обе­ди­не­ние на це­лия бъл­гар­с­ки род в об­що, не­де­ли­мо и сво­бод­но оте­чес­т­во. По­лу­че­но­то ,,раз­ре­ше­ние“ от германска страна е за за­е­ма­не на об­ласт­та, но за­се­га не по-да­леч от ли­ни­я­та Пи­рот – Вра­ня – Ско­пие и от­там по те­че­ни­е­то на р. Вар­дар до гръц­ка­та гра­ни­ца. Со­фия е ин­фор­ми­ра­на, че ,,ли­ни­я­та в Ма­ке­до­ния е са­мо вре­мен­на“. 

Ри­бен­т­роп из­рич­но под­чер­та­ва, че съд­ба­та на при­над­ле­жа­щи­те към бив­ша Югос­ла­вия об­лас­ти ще бъ­де ре­ше­на окон­ча­тел­но при сключ­ва­не на мир. По съ­ща­та при­чи­на той пре­по­ръч­ва и сред бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние там про­па­ган­ден мо­тив да бъ­де ,,от­къс­ва­не от Бел­г­рад“.[16] 

Ин­с­т­рук­ци­и­те са съ­об­ра­зе­ни и с ита­ли­ан­с­ки­те пре­тен­ции към ра­йо­ни, на­се­ле­ни с ал­бан­ци в За­пад­на Ма­ке­до­ния. Те­то­во, Гос­ти­вар, Ки­че­во, Стру­га, Де­бър и ня­кол­ко се­ла на юг от Ох­рид са оку­пи­ра­ни от Ита­лия.[17] След ап­рил­с­кия раз­г­ром ,,но­ви­ят све­то­вен ред“ на Хит­лер и Му­со­ли­ни се раз­п­рос­ти­ра вър­ху це­лия Бал­кан­с­ки по­лу­ос­т­ров.[18] 

Гер­ма­ния оку­пи­ра Сър­бия, Ба­нат, а Се­вер­на Сло­ве­ния за­ед­но с Ко­руш­ка, Гор­на и Дол­на Ща­ер­с­ка са анек­си­ра­ни. Ита­лия сла­га ръ­ка вър­ху ця­ло­то Ад­ри­а­ти­чес­ко крайб­ре­жие. ,,Про­вин­ция Ри­е­ка“ и Дал­ма­ция Рим при­съ­е­ди­ня­ва не­пос­ред­с­т­ве­но, га­ран­ти­рай­ки по­ли­ти­чес­ко­то си вли­я­ние вър­ху те­ри­то­ри­и­те на Чер­на го­ра. 

В Юж­на Сло­ве­ния Му­со­ли­ни обя­вя­ва сво­я­та ,,Люб­лян­с­ка про­вин­ция“. Ко­со­во, Сан­д­жак, За­пад­на Ма­ке­до­ния и те­ри­то­рии в се­ве­ро­за­пад­на Гър­ция са при­да­де­ни към уни­що­же­на­та през про­лет­та на 1939 г. не­за­ви­си­ма ал­бан­с­ка дър­жа­ва и об­ра­зу­ват ,,Ве­ли­ка Ал­ба­ния“ под ита­ли­ан­с­ки оку­па­ци­о­нен кон­т­рол.[19] 

Дру­ги­ят гер­ман­с­ки съ­юз­ник Ун­га­рия съ­що по­лу­ча­ва дял от меж­ду­во­ен­на Югос­ла­вия. Ун­гар­с­ки­те войс­ки нав­ли­зат в Бач­ка, Ба­ра­ня, Меж­ду­му­ри­е­то и Пре­ко­му­ри­е­то. Съз­да­де­на е Не­за­ви­си­ма Хър­ват­с­ка дър­жа­ва, ко­я­то на­ла­га вли­я­ние над Бос­на и Хер­це­го­ви­на.[20] Зе­ми­те във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния, ко­и­то в офи­ци­ал­ни­те до­ку­мен­ти и в бъл­гар­с­кия пе­чат след ап­рил 1941 г. се на­ри­чат ,,но­ви“, ,,но­воп­ри­съ­е­ди­не­ни“ и ,,но­во­ос­во­бо­де­ни“, ос­та­ват под вре­мен­но бъл­гар­с­ко уп­рав­ле­ние – unter bul­gari­scher ­Verwaltung. Окон­ча­тел­но­то ре­ша­ва­не на те­ри­то­ри­ал­ни­те въ­про­си е пред­ви­де­но да ста­не ед­ва след края на вой­на­та. Със спо­год­ба­та Кло­ди­ус-По­пов от 24 ап­рил 1941 г. се оп­ре­де­ля вре­мен­ни­ят им ста­тут ка­то от­да­де­ни за ад­ми­нис­т­ри­ра­не на Бъл­га­рия, а не ка­то не­раз­дел­на част от бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва.[21] 

Вар­дар­с­ко­ма­ке­дон­с­ки­те те­ри­то­рии би­ват раз­де­ле­ни на две об­лас­ти – Би­тол­с­ка и Скоп­с­ка – по­де­ле­ни от своя стра­на на 24 око­лии и 176 об­щи­ни.[22] На­уч­ни­ят ин­те­рес към раз­к­ри­ва­не­то на офи­ци­ал­на­та дър­жав­на по­ли­ти­ка по от­но­ше­ние на сто­пан­с­ки­те въп­ро­си в две­те об­лас­ти е во­дещ за изследването. Со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки­те проб­ле­ми за­е­мат съ­щес­т­ве­на част за изяс­ня­ва­не на ха­рак­те­ра и същ­ност­та на бъл­гар­с­ка­та власт и от­тук про­из­ти­чат ос­нов­ни­те под­бу­ди за на­пис­ва­не­то на мо­ног­ра­фи­я­та. До мо­мен­та те­ма­та не е проучва­на в бъл­гар­ска­та ис­то­ри­о­пис. Ре­ди­ца об­лас­ти от со­ци­ал­ния и ико­но­ми­чес­кия жи­вот на бал­кан­с­ко­то об­щес­т­во през ХХ век ос­та­ват в сян­ка­та на пре­диз­вик­ва­щи по-го­лям ин­те­рес те­ма­ти­ки от во­ен­но­то и по­ли­ти­чес­ко­то му би­тие. В про­дъл­же­ние на по­ве­че от 70 го­ди­ни, кол­ко­то е вре­ме­то от пос­лед­ния из­с­т­рел да­ден през Вто­ра­та све­тов­на вой­на в Ев­ро­па, из­под пе­ро­то на бъл­гар­с­кия ис­то­рик не из­ли­за поч­ти ни­що за бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­ка във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния. 

Съ­щев­ре­мен­но, на­пи­са­но­то в чуж­да­та ис­то­ри­ог­ра­фия, глав­но югос­лав­с­ка, е ог­ра­ни­че­но, не­о­бос­но­ва­но, край­но тен­ден­ци­оз­но и по­ли­ти­зи­ра­но. Югос­лав­ска­та и днеш­на­та скоп­с­ка книж­ни­на съз­на­тел­но из­бяг­ват да раз­г­леж­дат за­дъл­бо­че­но со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки­те проб­ле­ми в об­ласт­та. Раз­ра­бот­ва­не­то на из­с­лед­ва­ния по ­те­ма­та­ не от­го­ва­ря на ин­те­ре­си­те на югос­лав­с­ко­то по­ли­ти­чес­ко и дър­жав­но ръ­ко­вод­с­т­во. За­то­ва ис­то­ри­ци­те в бив­ша Югос­ла­вия пред­по­чи­тат да за­о­би­ка­лят пар­ли­вия въп­рос. За­вър­ше­на и обек­тив­но под­не­се­на на­уч­на раз­ра­бот­ка вър­ху сто­пан­с­ки­те проб­ле­ми от уп­рав­ле­ни­е­то през 1941–1944 г. би раз­к­ри­ла ис­тин­с­ка­та ро­ля на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва и ос­вет­ли­ла същ­ност­та на бъл­гар­с­ко­то уп­рав­ле­ние. То­ва оп­ре­де­ля пър­вия мо­тив за на­пис­ва­не­то на кни­га­та. Вто­ри­ят мо­тив е об­щес­т­ве­но-по­лити­чес­ки. И днес всич­ко свър­за­но с т.нар. бъл­гар­с­ка оку­па­ция стои в ос­но­ва­та на скоп­с­ка­та ан­ти­бъл­гар­с­ка про­па­ган­да, ко­я­то за­ли­ва от­в­ся­къ­де пуб­лич­но­то прос­т­ран­с­т­во. Про­фе­си­о­нал­ни­ят ис­то­ри­чес­ки ин­те­рес би­ва изос­т­рен в нас­то­я­щия мо­мент, ко­га­то се наб­лю­да­ва из­вес­т­но въз­раж­да­не на бъл­гар­с­ка­та идея в Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния. С пос­лед­но­то, но не и по зна­че­ние, има­ме ос­но­ва­ние да твър­дим, че дис­ку­си­я­та по пред­ла­га­ни­те проб­ле­ми не тър­пи от­ла­га­не, с ко­е­то се дос­ти­га и до тре­тия мо­тив за на­пис­ва­не­то на кни­га­та – ней­на­та ак­ту­ал­ност. Мо­ног­ра­фи­я­та раз­г­леж­да зе­ми­те на Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния в ней­ни­те цен­т­рал­ни и из­точ­ни ре­ги­о­ни. В пе­ри­о­да от ап­рил 1941 до ок­том­в­ри 1944 г. за­пад­на­та част на об­ласт­та се на­ми­ра под ита­ли­ан­с­ка во­ен­на оку­па­ция и ал­бан­с­ко ад­ми­нис­т­ра­тив­но уп­рав­ле­ние. 

В За­пад­на Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния про­ти­чат спе­ци­фич­ни со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки про­це­си, ко­и­то са­ми по се­бе си пред­с­тав­ля­ват ин­те­рес и са пред­мет за дру­га са­мос­то­я­тел­на раз­ра­бот­ка.[23] До мо­мен­та, в кой­то иде­я­та за на­пис­ва­не­то на книгата не се за­ро­ди, со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на Цар­с­т­во­то във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния през Вто­ра­та све­тов­на вой­на ос­та­ва встра­ни от вни­ма­ни­е­то на бъл­гар­с­ки­те из­с­ле­до­ва­те­ли. През пе­ри­о­да на вой­на­та в со­фийс­ка­та пре­са се по­я­вя­ват пуб­ли­ка­ции, за­ся­га­щи сто­пан­с­ки­те осо­бе­нос­ти в но­ви­те зе­ми. Де­ло на икономисти от пе­ри­о­да, те ня­мат осо­бе­на на­уч­на стой­ност, най-ве­че за­ра­ди лип­са­та на вре­ме­ва дис­тан­ция и по­зо­ва­ва­не­то им на пред­ход­ния меж­ду­во­е­нен пе­ри­од.[24] 

 Бъл­гар­с­ки­те ис­то­ри­ци про­я­вя­ват ин­те­рес по те­ма­та Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния през 80-те и 90-те го­ди­ни на XX век. До­то­га­ва об­щес­т­ве­но-по­ли­ти­чес­ка­та об­с­та­нов­ка в Юго­из­точ­на Ев­ро­па не поз­во­ля­ва проб­ле­ми­те в об­ласт­та да се дис­ку­ти­рат сво­бод­но и без иде­о­ло­ги­чес­ки пред­раз­съ­дъ­ци. Иде­я­та за юж­нос­ла­вян­с­ка фе­де­ра­ция след края на вой­на­та, в чи­и­то гра­ни­ци тряб­ва да се ре­ши въп­ро­сът с при­над­леж­ност­та на сла­вян­с­ко­то на­се­ле­ние в об­ласт­та и пре­ка­ле­на­та югос­лав­с­ка нас­тъ­па­тел­ност за приз­на­ва­не на ,,ма­ке­дон­с­ка на­ци­о­нал­ност“ в пре­де­ли­те на су­ве­рен­на Бъл­га­рия, во­дят до ком­п­ро­мис­на и от­с­тъп­чи­ва по­зи­ция от стра­на на Со­фия, от­ра­зя­ва­ща и вну­ше­ния на съ­вет­с­ка­та по­ли­ти­ка в ре­ги­о­на. Бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во се дис­тан­ци­ра от проб­ле­ми­те на Ма­ке­до­ния, а в преб­ро­я­ва­ния от края на 1946 и 1956 г. е за­пи­са­но съ­щес­т­ву­ва­не­то на ,,ма­ке­дон­ци“ в На­род­на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия. 

След 1963 г. за­поч­ва пла­хо пре­ос­мис­ля­не на за­е­ма­на­та до мо­мен­та ан­ти­на­ци­о­нал­на по­зи­ция, но все още ня­ма ус­ло­вия из­с­ле­до­ва­те­ли­те в стра­на­та да прис­тъ­пят към обек­тив­но ана­ли­зи­ра­не на ма­ке­дон­с­кия проб­лем. В края на де­се­ти­ле­ти­е­то се по­я­вя­ва един до­ку­мент, про­чу­та­та бро­шу­ра на БАН от 1968-ма г.,[25] кой­то бе­ле­жи ви­ди­ма гра­ни­ца в по­зи­ци­я­та на бъл­гар­с­ка­та на­у­ка, от­чи­та­ща ве­че ис­то­ри­чес­ка­та същ­ност на проблема. Ат­мос­фе­ра­та на при­вид­но раз­би­ра­тел­с­т­во в со­ци­а­лис­ти­чес­кия блок през 70-те го­ди­ни на ХХ в. при­нуж­да­ва Со­фия, па­ра­лел­но с опи­ти­те за обяс­не­ние на сгре­ше­на­та по­ли­ти­ка по на­ци­о­нал­ния въп­рос в ми­на­ло­то, да не за­е­ма офи­ци­ал­на по­зи­ция спря­мо пар­ли­ви­те въп­ро­си за ,,ма­ке­дон­с­ка­та на­ция“ и ,,ма­ке­дон­с­кия език“. То­ва поз­во­ля­ва ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­ко­то уп­рав­ле­ние във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния да бъ­де фал­ши­фи­ци­ра­на, най-ве­че от стра­на на скоп­ски и сръб­с­ки ав­то­ри. Час­тич­но ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка е раз­г­ле­да­на от Д. Ко­ен, кой­то под­роб­но изоб­ли­ча­ва ог­раб­ва­не­то на бъл­гар­с­ко­то сто­пан­с­т­во от гер­ман­ци­те, но про­пус­ка да изяс­ни съ­щи­на­та на офи­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка на Со­фия спря­мо но­ви­те зе­ми.[26] 

Ка­пи­та­лен труд ка­то ,,Сто­пан­с­ка ис­то­рия на Бъл­га­рия 681–1981 г.“ не да­ва све­де­ния за ин­те­ре­су­ва­що­то ни и в ня­кол­ко из­ре­че­ния пред­с­та­вя сто­пан­с­ка­та струк­ту­ра на об­ласт­та, За­пад­ни­те пок­рай­ни­ни и Бе­ло­мо­ри­е­то.[27] В края на 90-те го­ди­ни на XX и пър­во­то де­се­ти­ле­тие на XXI век в бъл­гар­с­ки из­с­лед­ва­ния, в раз­лич­на сте­пен за­ся­га­щи Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния през пе­ри­о­да, ико­но­ми­чес­ки­те въп­ро­си за­е­мат тол­ко­ва мал­ко мяс­то, че ос­та­ват поч­ти не­за­бе­ле­жи­ми. Да не го­во­рим за проб­ле­ми­те свър­за­ни със здра­ве­о­паз­ва­не­то, об­щес­т­ве­но­то под­по­ма­га­не и ос­та­на­ли­те со­ци­ал­ни ас­пек­ти, ко­и­то фак­ти­чес­ки не се раз­г­леж­дат,[28] до­ка­то дър­жа­ва­та има по­ли­ти­ка и спря­мо тях. Ис­то­ри­ци­те в след­во­ен­на Югос­ла­вия, про­тив­но на бъл­гар­с­ки­те, пос­ве­ща­ват мно­го уси­лия на те­ма­та. Из­хож­дай­ки от не­на­уч­но­то и чис­то по­ли­ти­чес­ко ста­но­ви­ще за на­ци­о­нал­на­та при­над­леж­ност на сла­вян­с­ко­то на­се­ле­ние ка­то ,,ма­ке­дон­с­ко“, а не бъл­гар­с­ко, те раз­пал­ват ре­ал­ни ан­ти­бъл­гар­с­ки нас­т­ро­е­ния.[29] 

Опис­вай­ки фраг­мен­тар­но и не­пъл­но част от ико­но­ми­чес­ки­те про­це­си, сил­но пов­ли­я­ни от иде­о­ло­ги­чес­ки­те схе­ми, югос­лав­с­ки­те ис­то­ри­ци кри­ти­ку­ват об­що бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­ка, оп­ри­ли­ча­вай­ки я на ,,ико­но­ми­чес­ки гра­беж“, ,,ра­зо­ре­ние“ и ,,ек­с­п­ло­а­та­ция на ма­ке­дон­с­кия на­род“.[30] 

 През 1961 г. в Ско­пие от пе­чат из­ли­за кни­га за ин­дус­т­ри­я­та във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния. Пе­ри­о­дът на бъл­гар­с­ко­то уп­рав­ле­ние през Вто­ра­та све­тов­на вой­на е раз­ра­бо­тен от Л. Со­ко­лов, кой­то в рам­ки­те на две стра­ни­ци и по­ло­ви­на се опит­ва да ,,изяс­ни“ ха­рак­те­ра на сто­пан­с­ка­та по­ли­ти­ка.[31] 

От­бе­ляз­вай­ки ,,спе­ци­ал­ния гер­ман­с­ки ин­те­рес към руд­но­то бо­гат­с­т­во в Ма­ке­до­ния“, Со­ко­лов пос­та­вя под общ зна­ме­на­тел дейс­т­ви­я­та на гер­ман­с­ки­те оку­па­то­ри и на бъл­гар­с­ки­те влас­ти. По-раз­лич­на глед­на точ­ка, ма­кар и не дос­та­тъч­но изяс­не­на що се от­на­ся до мяс­то­то на вло­же­ния бъл­гар­с­ки фи­нан­сов и ма­те­ри­а­лен ре­сурс, да­ва полк. Т. Рис­тов­с­ки.[32] До­ка­то ав­то­рът об­ръ­ща под­роб­но вни­ма­ние на гер­ман­с­ки­те ин­те­ре­си, ,,про­пус­ка“ бъл­гар­с­ко­то фи­нан­си­ра­не на ре­ди­ца про­ек­ти, ко­и­то Бер­лин ре­а­ли­зи­ра в ру­до­до­бив­но­то де­ло. Съ­що­то се от­на­ся и за мо­ног­ра­фия на Б. Бла­го­ев от края на 70-те го­ди­ни, ко­я­то пред­с­та­вя най-го­ле­ми­те ин­дус­т­ри­ал­ни пред­п­ри­я­тия във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния.[33] 

През 80-те го­ди­ни на ХХ век се по­я­вя­ват но­ви из­с­лед­ва­ния все в от­бе­ля­за­на­та на­со­ка.[34] След 1992 г. ня­ма на­уч­ни раз­ра­бот­ки по те­ма­та, ко­и­то да се раз­ли­ча­ват от на­пи­са­ни­те в бив­ша СФРЮ.[35] Въп­ре­ки ос­нов­но­то мяс­то, ко­е­то сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во за­е­ма в жи­во­та на ма­ке­дон­с­ки­те бъл­га­ри, то ос­та­ва да­леч на­зад в югос­лав­с­ки­те из­с­лед­ва­ния. Съ­щес­т­ву­ва бя­ло пет­но в ог­ра­ни­че­ния брой тру­до­ве, пос­ве­те­ни не­му, ко­га­то хро­но­ло­ги­чес­ки се дос­тиг­не до уп­рав­ле­ни­е­то на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва през Вто­ра­та све­тов­на вой­на.[36] То­зи не­дос­та­тък е пре­о­до­лян до из­вес­т­на сте­пен в края на 90-те го­ди­ни, ко­га­то ак­тив­на из­с­ле­до­ва­тел­с­ка дей­ност раз­ви­ва В. Ач­кос­ка.[37] 

 Уп­рав­ле­ни­е­то в об­ласт­та през 1941–1944 г. пре­диз­вик­ва про­фе­си­о­нал­но­то вни­ма­ние на сръб­с­ки­те ис­то­ри­ци. То об­х­ва­ща чис­то по­ли­ти­чес­ки и ад­ми­нис­т­ра­тив­ни въп­ро­си, при ко­е­то се из­на­сят ­го­лос­лов­ни твър­де­ния и фал­ши­фи­ка­ции, за­ся­га­щи бъл­гар­с­ка­та по­ли­ти­ка в сфе­ра­та на снаб­дя­ва­не­то, зе­ме­де­ли­е­то и со­ци­ал­но-здрав­ни­те проб­ле­ми.[38] Въп­ро­си­те, от­на­ся­щи се до офи­ци­ал­на­та сто­пан­с­ка по­ли­ти­ка във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния през 1941–1944 г., не са раз­ра­бот­ва­ни от ан­г­ло­е­зич­на­та, нем­с­ко­е­зич­на­та, рус­ко­е­зич­на­та и ос­та­на­ла­та чуж­дес­т­ран­на ис­то­ри­ог­ра­фия. Раз­би­ра се, по­я­вя­ват се ня­кои стран­ни твър­де­ния, ка­то те­зи за „го­ля­ма нес­ръч­ност“ и „ло­шо уп­рав­ле­ние“ на бъл­га­ри­те, ко­и­то не раз­би­ра­ме как са из­в­ле­че­ни ка­то зак­лю­че­ние, след ка­то не се ос­но­ва­ват на ни­ка­къв по­со­чен из­точ­ник.[39] 

Мно­зин­с­т­во­то от сръб­с­ки­те и скоп­с­ки­те твър­де­ния са при­е­ти без­кри­тич­но от стра­на на ев­ро­пейс­ка­та ис­то­ри­чес­ка ли­те­ра­ту­ра, бла­го­да­ре­ние на ак­тив­на­та югос­лав­с­ка по­ли­ти­ка. В ду­ха на на­ло­же­ни­те от Бел­г­рад ис­то­ри­че­ски кон­цеп­ции, ре­ди­ца чуж­дес­т­ран­ни ав­то­ри въз­п­ри­е­мат ста­но­ви­ще­то за ,,гра­би­тел­с­ка­та по­ли­ти­ка“ на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва.[40] Мо­жем да от­да­дем то­ва на фак­та, че се раз­г­леж­дат са­мо от­дел­ни ас­пек­ти, ня­ма ця­лос­т­но и за­вър­ше­но об­щес­т­ве­но или со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко из­с­лед­ва­не. Съ­вет­с­ка­та ис­то­ри­ог­ра­фия, ако спо­ме­на­ва не­що, то е в на­пъл­но не­га­тив­на за Цар­с­т­во­то свет­ли­на.[41] 

 Не би­ва да се про­пус­ка об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че от вой­на­та югос­лав­с­ка­та дър­жа­ва из­ли­за с не­и­мо­вер­но по-го­ля­мо са­мо­чув­с­т­вие и прес­тиж, от­кол­ко­то бъл­гар­с­ка­та, ока­за­ла се за по­ре­ден път в ла­ге­ра на по­бе­де­ни­те. Вслед­с­т­вие на то­ва в меж­ду­на­ро­ден ас­пект югос­лав­с­ки­те твър­де­ния по­лу­ча­ват мно­го по­ве­че те­жест сре­щу бъл­гар­с­ки­те, ко­и­то на в­сич­ко­то от­го­ре не са яс­но из­ка­за­ни и оп­ре­де­ле­но ос­та­ват не­чу­ти. По-къс­но дъл­го­то мъл­ча­ние на бъл­гар­с­ка­та ис­то­ри­чес­ка на­у­ка, съ­че­та­но с ак­тив­на­та нас­тъ­па­тел­ност на югос­лав­с­ка­та и днеш­на­та скоп­с­ка ис­то­ри­ог­ра­фия, свър­ш­ва ос­та­на­ло­то. В то­зи сми­съл нас­то­я­що­то из­с­лед­ва­не це­ли да ста­не дос­то­я­ние пред ши­ро­ка­та об­щес­т­ве­ност офи­циалната бъл­гар­ска­ политика, която по нед­вус­мис­лен на­чин се ан­га­жи­ра с икономическите проб­ле­ми­ на Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния, демонстрира про­тек­ци­о­низъ­м и пок­ро­ви­тел­с­т­ва­ основни за стопанското развитие на областта сфери. 

 Мо­ног­ра­фи­я­та се ба­зи­ра на зна­чи­тел­на до­ку­мен­тал­на ба­за от бъл­гар­с­ки­те ар­хи­ви, пре­об­ла­да­ва­ща част, от ко­я­то е въ­ве­де­на за пър­ви път в на­уч­но об­ръ­ще­ние. Съ­щес­т­ву­ва и не­дос­тиг на ин­фор­ма­ция, най-ве­че по въп­ро­си­те на за­на­я­ти­те и път­но­то стро­и­тел­с­т­во, при­чи­нен от уни­що­же­ни на мяс­то в края на вой­на­та ис­то­ри­чес­ки из­во­ри. В про­це­са на ра­бо­та са из­пол­з­ва­ни ма­те­ри­а­ли от Цен­т­рал­ния дър­жа­вен ар­хив (ЦДА) в Со­фия; фон­до­ве­те на Ми­нис­тер­с­т­во­то на зе­ме­де­ли­е­то и дър­жав­ни­те имо­ти (МЗДИ), на Ми­нис­тер­с­т­во­то на тър­го­ви­я­та, про­миш­ле­ност­та и тру­да (МТПТ), на Ми­нис­тер­с­т­во на об­щес­т­ве­ни­те сгра­ди, пъ­ти­ща­та и бла­го­ус­т­ройс­т­во­то (МОСПБ), как­то и на цен­т­рал­ни бан­ко­ви ин­с­ти­ту­ции, ка­то Бъл­гар­с­ка зе­ме­дел­с­ка ко­о­пе­ра­тив­на бан­ка (БЗКБ) и Бъл­гар­с­ка на­род­на бан­ка (БНБ). 

 Све­де­ни­я­та, ра­пор­ти­те, пре­пис­ки­те, док­ла­ди­те и ин­фор­ма­ци­и­те, по­лу­ча­ва­ни от бъл­гар­с­ки­те ин­с­ти­ту­ции във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния през 1941–1944 г., са из­к­лю­чи­тел­но цен­ни, тъй ка­то имат срав­ни­тел­но обек­ти­вен ха­рак­тер и да­ват су­ро­ва, но под­роб­на ин­фор­ма­ция. Сред тях се от­к­ро­я­ват док­ла­ди­те, пос­ве­те­ни на озем­ля­ва­не­то, на зе­ме­дел­с­ко­то про­из­вод­с­т­во, ор­га­ни­зи­ра­не­то на жи­вот­но­въд­с­т­во­то и ве­те­ри­нар­но­то де­ло, как­то и ста­тис­ти­чес­ки­те све­де­ния за дви­же­ни­е­то на по­се­ви­те, до­би­ви­те и чис­ло­то на до­би­тъ­ка. Ра­пор­ти­те на бан­ко­ви­те аген­ти по мес­та пре­дос­та­вят край­но ин­те­рес­на ин­фор­ма­ция за сто­пан­с­ки­те проб­ле­ми и със­то­я­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та на око­лийс­ко ни­во. 

Във връз­ка с изяс­ня­ва­не ро­ля­та на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва в ор­га­ни­зи­ра­не­то на мес­т­на­та тю­тю­не­ва про­миш­ле­ност, впе­чат­ля­ва­щи се ока­за­ха све­де­ни­я­та за от­во­ре­ни­те тю­тю­не­ви фаб­ри­ки. В сфе­ра­та на тър­го­ви­я­та бя­ха раз­к­ри­ти до­ку­мен­ти, по­каз­ва­щи улес­не­ния, ко­и­то бъл­гар­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во пра­ви на пред­п­ри­е­ма­чи­те в пог­ра­нич­ни­те зо­ни. Со­ци­ал­но­то де­ло по­лу­чи въз­мож­ност за срав­ни­тел­но пъл­нок­ръв­но ос­вет­ля­ва­не бла­го­да­ре­ние на от­к­ри­ти дан­ни за снаб­дя­ва­не с хра­ни и сто­ки от пър­ва не­об­хо­ди­мост, за из­г­раж­да­не на ме­ди­цин­с­ки и оз­д­ра­ви­тел­ни ор­га­ни, как­то и за об­щес­т­ве­но под­по­ма­га­не и гри­жи за ра­бот­ни­ци­те и со­ци­ал­но­о­неп­рав­да­ни­те. За­ра­ди фор­ма­та ­на нас­то­я­щия труд в не­го те не са раз­г­ле­да­ни, въп­ре­ки че са­ми по се­бе си са обект на бъ­де­ща на­уч­на раз­ра­бот­ка, ко­я­то пред­с­тои да бъ­де ре­а­ли­зи­ра­на. 

 Ар­хи­вът на Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти (АМВнР) в Со­фия, по-спе­ци­ал­но фон­до­ви­те сбир­ки на Ко­ми­сар­с­т­во­то по из­пъл­не­ние на съг­ла­ше­ни­е­то за при­ми­рие (КИСП) и Па­риж­ка­та мир­на кон­фе­рен­ция (ПМК), как­то и Дър­жав­ния во­ен­но­ис­то­ри­чес­ки ар­хив (ДВИА) във Ве­ли­ко Тър­но­во, раз­к­ри­ват обоб­ща­ва­щи све­де­ния от­нос­но ка­пи­та­лов­ло­же­ни­я­та и ще­ти­те по­не­се­ни от бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва във Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния. Тук бя­ха от­к­ри­ти от­че­ти на стро­и­тел­ни ди­рек­ции и дру­жес­т­ва, ра­бо­те­щи към МОСПБ, ко­е­то ока­за не­о­це­ни­ма по­мощ при ра­зяс­ня­ва­не на жп и път­но­то стро­и­тел­с­т­во, ре­мон­т­ни­те и по­доб­ри­тел­ни­те ра­бо­ти по тран­с­пор­т­ни­те и съ­об­щи­тел­ни­те тра­се­та. Све­де­ни­я­та, на­ме­ре­ни в ДВИА, до­пъл­ни­ха ин­фор­ма­ци­я­та от­нос­но рек­ви­зи­ци­он­на­та по­ли­ти­ка, с ко­е­то по­мог­на­ха да бъ­де изяс­нен въз­лов мо­мент в за­щи­та на прес­лед­ва­ни­те от мо­ног­ра­фи­я­та це­ли. 

 От Дър­жав­ния ар­хив на Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния (ДАРМ) са из­пол­з­ва­ни обоб­ща­ва­щи и ана­ли­тич­ни до­ку­мен­ти на Об­лас­т­ни­те ин­же­нер­с­т­ва. Те се от­на­сят до пос­т­ро­я­ва­не на но­ви от­вод­ни­тел­ни ка­на­ли, ко­рек­ции, ук­ре­пи­тел­ни, ме­ли­о­ра­тив­ни дей­нос­ти и към нас­то­я­щия мо­мент ока­за­ха не­о­це­ни­ма по­мощ в под­к­ре­па на све­де­ни­я­та от фон­до­ве­те на бъл­гар­с­ки­те ар­хи­ви. Ин­те­ре­сен из­точ­ник на ин­фор­ма­ция за на­пис­ва­не­то на кни­га­та пред­став­ля­ва бъл­гар­с­кият пе­ри­о­ди­чен пе­чат. Съв­ре­мен­на­та на­у­ка не би мог­ла да се до­ве­ри без­п­ре­кос­лов­но на пе­ри­о­ди­ка­та от 40-те го­ди­ни на ХХ век, пи­са­на в ус­ло­вия на ав­то­ри­та­рен ре­жим, цен­зу­ра и пра­ви­тел­с­т­вен кон­т­рол. В го­ля­ма­та си част тя не да­ва обек­тив­на ин­фор­ма­ция, най-ве­че то­ва ва­жи за из­да­ни­я­та в са­ма­та Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния, пред­наз­на­че­ни за це­ли­те на по­ли­ти­чес­ка­та про­па­ган­да. При оп­ре­де­лен кри­ти­чен ана­лиз оба­че опо­вес­те­ни във вес­т­ни­ци и спи­са­ния дан­ни ста­ват це­нен из­точ­ник за изу­ча­ва­не­то на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то по­ло­же­ние в Бъл­га­рия през пе­ри­о­да на Вто­ра­та све­тов­на вой­на.[42] 

Ос­вен то­ва из­пол­з­ва­ни са пуб­ли­ку­ва­ни в Ин­тер­нет из­с­лед­ва­ния вър­ху сто­пан­с­т­во­то и ис­то­ри­я­та на бал­кан­с­ки­те на­ро­ди. Дан­ни­те, свър­за­ни с офи­ци­ал­ни дър­жав­ни раз­по­ред­би и за­ко­но­да­тел­с­т­во, как­то и със ста­тис­ти­чес­ки све­де­ния са по­чер­па­ни от из­да­ни­я­та на Дър­жа­вен вес­т­ник (ДВ), Ста­тис­ти­чес­ки го­диш­ник на Цар­с­т­во Бъл­га­рия, до­ку­мен­тал­ни сбор­ни­ци-из­да­ния на ЦДА и югос­лав­с­ко­то из­да­ние на Statistički Godišnјak Kralјevinа Јugoslaviја. Тук е мяс­то­то да от­бе­ле­жим, че бъ­де­ща въз­мож­ност да се пол­з­ват до­ку­мен­ти от ар­хи­ви­те на Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния, Ре­пуб­ли­ка Сър­бия и бъл­гар­с­ки ве­дом­с­т­ве­ни ар­хив­ни сбир­ки не­ми­ну­е­мо би раз­к­ри­ла но­ви стра­ни, ос­та­ви­ли не­до­там ос­вет­ле­ни по­ле­та в монографията. Ис­к­ре­но се на­дя­вам то­зи труд да по­ка­же по­зи­тив­на­та ро­ля на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва за сто­пан­с­ко­то раз­ви­тие на Вар­дар­с­ка Ма­ке­до­ния по вре­ме на Вто­ра­та све­тов­на вой­на. 

Да­но ра­бо­та­та да на­сър­чи бъ­де­щи ис­то­ри­чес­ки из­с­лед­ва­ния, ко­е­то ще по­мог­не на на­у­ка­та да пред­с­та­ви не­оп­ро­вер­жи­ми до­ка­за­тел­с­т­ва в за­щи­та на обек­тив­на­та ис­ти­на. Ис­кам да бла­го­да­ря на до­цен­ти­те Алек­сан­дър Гре­бе­на­ров, Сто­ян Гер­ма­нов и Ан­гел Джо­нев, как­то и на всич­ки ко­ле­ги от Ма­ке­дон­с­кия на­у­чен ин­с­ти­тут, без чи­я­то под­к­ре­па кни­га­та не би би­ла въз­мож­на.