Езикът на македонците през 1814 г.

сп. "Македонски преглед", г. V, кн. 1, Златарски, В. Как са писали македонците преди 115 години..., 117-120

Покойният добър българин Д. Каранфилович още в 1906 г. ми бeше предал два документа, като ми предостави право да ги издам, ако ги намирам за интересни, когато и както намеря за добре. 

Но тия документи, като ценни, бех ги прибрал и в същото време затурил некъде низ книжата си, така че дълго мислех, че съм ги изгубил. Обаче тия дни случайно ги изнамерих и бързам да ги обнародвам поради тяхната навременност и важност.

 I. Ето съдържанието на първия документ в факсимиле: 

Документът е написан на половин лист (384Х257 см.) бяла хартия, сгънат на две, с водни паралелни (на разстояние 3 см.) линии, а в средата на първата страница, на която е написан текста, има воден знак кръг и в средата му птица, кацнала на планински върх. Другите три страници са празни. От съдържанието на документа се види, че това е едно условно писмо, сключено между двама търговци, Хаджи Тасе и Мано Хаджи Петко(в), на 5. януарий 1814 г. в Башино село, недалеч (8/4 часа) с.-з. от Велес[1], за образуване на съдружие между тех при условия, че Хаджи Тасе внесъл 5 хиляди гроша капитал, броени пари, и че съдружниците ще делят по равно печалби и загуби, за четири години, след изтичането на които сдружението може да продължи за повече години, ако и двамата съдружници това пожелаят. 

Условното писмо е писано на чисто велешко наречие, с всичките му български характерни граматически особености. В свободна транскрипция съдържанието на писмото, като прибавяме и ударение на думите по велешко наречие, гласи: “От денеска овде покажуям како се чиниме ортаци сос Хаджи Тасета. И турия Хаджи Тасе капитал 5000 гроша, броени пари да работат. На среде от овиа пари, што ке им даде госпот — или кяр или зарар — братски да делат наполу. И имаме збор[2] за четири години да работиме заедно ортаклък. Откак се свърши това време, ако сака и еден и други, пак можат за повеке време да останат; затова правиме две писма едно како друго, да се знае. 1814. януария 5. Башино село, Яс Хаджи Тасе су каил[3] Яс Мано Хаджи Петко. Како е горе згрешено не сме покажале от овиа капитал ште требат повеке пари или десет хиляди или дваесет — да стои добир[4] Хаджи Тасе секой пат и да работат сос файде[5] по 50 пари на месец на сто-то.” 

1. Покойният Д. Каранфилович ми казва, че Башино село било родно место на двамата братя „Петковичи", руски консули — единият в Бейрут, а другият в Фиуме. 

2. Збор = дума, условие. 

3 Су каил" значи “съм каил" (су вм. сум: каил турска дума; която значи „съгласен"). 

4 В .добир" е неточно написано предадено ,ър- чрез ир*: ,добир" е вм. добър, както „свирьши* ьм. свърши. Тук „добър значи гарантин, който ше посрещне евентуални по-големи задължения на съдружието. 

5 Файде = лихва. 

 II. Съдържанието на втория документ гласи: 

 „Со сймь моим темесъком знано творью како ас долу- потписани свакому суду како зех стока й: х: тасета и компания за гроша: 540: и по слово веламъ шесьстотин и четириесе и имаме ваде[1] да се наплатиме на петрич пана- 1 ваде = срокъ (тур. дума). ир бесь речь й бесь никое прекословие зато даю мое ръкописанйе да е заверение. 1815 Юлйя 29: прилепъ — мартйнъ сто[й]миров бенъ Хюдаверди с ортаци добри шаитъ Мартйнъ платци. ичинъ. сведокъ аз панчо софиъли абаджи" 

Тоя документ е написан също на половин лист бела хартия, сгънат надве, с същите водни паралелни линии, с водни букви NRР. На втората страница, т. е. на гърба на текста се чете: „теслим в Петрич гр. 250”, написано от друга ръка. Третата страница е празна, а на четвъртата в горния край е написано от същата ръка, която писала и документа, следното: „темесък на мартина у софиа за грош : 640 : ваде до петрич : 815 :Илия : 29 : прилепъ." 

 От съдържанието на документа личи, че това е един запис (темесюк), даден на 29 юлий 1815 г. от търговеца Мартин Сто[й]миров, родом от София, както се види от приведената приписка на 4-та страница, в Прилеп за 640 гроша срещу стока, която получил от х. Тасе и С-ие, с срок до панаиря в Петричъ, който ставал на есен всяка година, и при двама свидетели: един арменец на име Хюдаверди, който с арменски букви на турски език написал, че става свидетел заради Маретина, а друг — Панчо софиянец, абаджия.  

Вторият документ е съчинен на смесен език —народно наречие с литеритурни черковнославянски изрази-"зъ, симь моим темесуком", "творю", "суду", "даю", "рукописание-“прекословие”, “уверение”, — покрай народнитe изрази: зех, Тасета, кумпания, велам, имаме, ваде, да се наплатиме, на Петрич панагюр, без реч, темесук на Мартина от София, ваде до Петрич. И двата гореприведени документа са писани от една и съща ръка, а именно от ръката на Мано х. Петков, който, както се това установява от първия документ, пише в втория от името на съдружническата фирма — „Хаджи Тасета и компания"; също от него е писана приписката на 4-та страница, когато оная на 2-та е от друга ръка. 

Но нашите документи, освен че ни запознават с търговските наредби и обичаи на българите в Македония в началото на XIX в., предстявят интерес и важност в друго отношение. Те ни въвеждат в една епоха, когато гърцизъмът в Македония беше в най-големата си сила, и ясно свидетелствува, че преди 115 години македонските търговци, както и еснафлиите, — дветъ-най-жилави тогавашни организации, върху които опрен българският народ сполучи да обособи своята национална индивидуалност и да се освободи духовно, са знаели и употребявали българския език и грамота в всичката им чистота и сила. 

А тогава нямаше нито българска Екзархия, нито революционни организации, а оттука ясно става, че македонците българи при всичкия натиск на гърцизъма още в началото на ХІХ век се чувствували истински българи и открито показвали своята българщина с същото пълно съзнание, както и днес под не по-малко силния гнет на новите си политически и духовни владетели. 

 София, 31. I. 1929 г."

Любезно предоставено от блога за История на Македония (www.macedonia-history.blogspot.com)