сп. "Македонски преглед", г. XIII, 1943, кн. 3, Михаил Ковачев. Зограф и българитe в Македония през XVIII в. (известия в зографската кондика)...58-76
През есента на 1937 година ми се удаде случай да посетя Света гора. По-продължително време останах в българския манастир Зограф. В двуетажната библиотека на Зографския манастир можах да намеря редица книжовни паметници от XVIII и XIX в, които откриват просветния живот на българите от всичките краища на отечеството и яката им духовна връзка със славната обител Зограф, която не веднъж е подкрепила и приютила своите братя българи [1].
През есента на 1937 година ми се удаде случай да посетя Света гора. По-продължително време останах в българския манастир Зограф. В двуетажната библиотека на Зографския манастир можах да намеря редица книжовни паметници от XVIII и XIX в, които откриват просветния живот на българите от всичките краища на отечеството и яката им духовна връзка със славната обител Зограф, която не веднъж е подкрепила и приютила своите братя българи [1].
От тия новонамерени книжовни паметници, на първо място трябва да се отбележи царският поменик на Зограф, който по препис от 1503 г. от по-стар поменик нарежда имената на българските царе начело с цар Бориса I, и имената на 70 хиляди българи, поклонници и дарители — всички според силите си подкрепили с нещо Зографския манастир.
Поменикът бе открит в Зограф още през 1852 г. от учения българин К. Д. Петкович...
Целият материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар