Божил Райнов (1857-1946) |
В 1881 година съдбата ме тласна в Солун като учител, когато в Княжество България се
разиграваха бури за държавен преврат. Тук прекарах две години при най-неблагоприятни условия:
военното положение (урфие) не беше вдигнато още от Руско-турската освободителна война.
На
българина се гледаше с лошо око от гърци и турци като на елемент неблагонадежен и опасен за
държавата, за мира на Изток и готов материал за плячка от малки и големи държави.
Македонското население беше изоставено в голяма част от своята интелегенция, която се прибра
в свободна България и Източна Румелия за служби, търговия и разни други предприятия...
Целият материал четете по-долу:
Любезно предоставено от "Книги за Македония"
0 коментара:
Публикуване на коментар