170 години от рождението на Търпо Поповски (21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско – 25 май 1928, София) – български свещеник и учител, основател на едно от първите български училища в Костурско, революционер и борец срещу гръцката пропаганда в Македония.
Наричан „кръстник“ на първите комити от ВМОРО. През целия си живот отец Търпо Поповски се противопоставя решително на гръцките владици и налагания от тях елинизъм в Западна Македония, за което е преследван от властите и многократно затварян. Завършва гръцка гимназия в Цариград и после българско училище. Завръща се в родния си край и учителства в продължение на повече от двадесет години.
По внушение на Даме Груев и Пере Тошев през 1893 г. е ръкоположен в свещенически сан. В периода 1895–1896 г. е председател на българската община в Лерин. След погрома на Илинденско-Преображенското въстание участва в дарителска акция на Българската екзархия за пострадалите села в Костурско и Охридско. След Младотурската революция 1908 г. се завръща в Македония. Заема поста на архиерейски наместник в Кичево до 1 февруари 1911 г., а след това в Ресен, след което новата сръбска власт го екстернира в Гърция.
Попада в затвор в Атина, но със застъпничеството на българския посланик е освободен и се завръща в България. През ноември 1913 г. заминава в Албания, където подпомага българските бежанци от войните. Оставя македонските си записки по българските страдания, с които предизвиква съпричастие към националните и духовните ни въжделения.
Източник: "Българите на Балканите и по света"
0 коментара:
Публикуване на коментар