Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 647 делегати от Одринския революционен окръг свикват на конгрес от 28 юни до 1 юли 1903 г. в м. Петрова нива, в землището на с. Стоилово, Малкотърновско. Макар да се отчита недостигът на оръжие и да се иска отсрочване на въстанието, тук е прието българите да се надигнат масово и повсеместно.
Близостта до Цариград и Проливите предполага сблъсъци с елитни османски войски. Избраното главно ръководно боево тяло в състав Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов съсредоточава цялата военна власт, включително придобива правото да определи деня на въстанието.
Провъзгласеното вече въстание в Македония налага то да се обяви в Одринска Тракия. на 6 август 1903 г., Преображение, като още в самото начало са завзети градовете Василико (Царево) и Ахтопол, както и голямото село Граматиково.
Четите и „смъртните дружини“ разбиват войската и башибозука и в освободените земи е обявена „Странджанска република“, която преживява 20 дни.
Четиридесетхилядна османска армия настъпва от всички страни и унищожава по пътя си въстаналите селища. Четническите действия обаче продължават до късна есен.
д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар