Македонският въпрос поражда национален консенсус в България

Възникването на Македонския въпрос е една от основните последици от Берлинския договор. След 1878 г. националното обединение става главен приоритет на младата българска държава, в която има консенсус по Македонския въпрос. Около този извод се обединиха участниците в международната научна конференция „140 години Македонски въпрос“, която се проведe в Благоевград. 

Организатор на проявата бе Македонският научен институт (МНИ) със съдействието на Югозападния университет „Неофит Рилски“, Института за исторически изследвани на БАН и община Благоевград. Конференцията се проведе на Свети дух – църковен празник, свързан с редица чествания, поверия и обичаи, който от 20-те години на миналия век се отбелязва и като Ден на Македония.

Научното събитие бе предшествано от пресконференция за местните медии. На нея бе отбелязано, че писмената регионална норма на Република Македония всъщност е регионална норма на българския език макар че през годините властите в Скопие са направили всичко възможно, за да отдалечат максимално своя официален език от българския. Посланик Любчо Трохаров, член на МНИ, взе отношение по въпроса за спора за името между Гърция и Македония, като изтъкна, че става въпрос за опит на Атина да промени идентичността на своята северна съседка.

Според него приемливи за България нови имена на страната са „Нова Македония“ или „Вардарска Македония“. 

 На историята на МНИ се спря в своя пленарен доклад доцент д-р Александър Гребенаров – директор на института. Той отбеляза, че МНИ е институция с дълга история – създаден е през 1923 г. от българи, родени в Македония, които са емигрирали в свободна България. Според устава на организацията нейната цел е да изучава историята, етнографията, географията и икономическия живот на Македония; да събира материали за историята на освободителните борби на македонските българи, да издава научно списание и книги по различни аспекти на Македонския въпрос; да поеме грижата за създаване на Македонски културен дом, където да има и Македонски етнографски музей. Основателите на МНИ са известни за времето си учени от Софийския университет и Българската академия на науките. Статут на почетни членове получават редица чуждестранни изследователи. 

От 1923 г. МНИ започва да публикува списанието „Македонски преглед“ – едно от най-старите научни издания в Европа Издават се и отделни монографии и поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“. По-важните издания на МНИ са преведени и на чужди езици, главно на френски. През 1930 г. МНИ започва строежът на Македонския културен дом. Начинанието е подкрепено с дарения от организациите на македонските бежанци в София, от ВМРО и от индивидуални дарители. Домът е завършен през 1937 г. и по време на бомбардировките в София през 1943–1944 г. оцелява като по чудо, след като повечето околни сгради са разрушени. Част от участниците в конференцията пред паметника на Паисий в Банско 

 След 1944 г. активността на МНИ е силно ограничена по политически причини. Активистите на института са преследвани и уволнявани от Софийския университет по обвинение във „великобългарски шовинизъм“. Българските власти възприемат идеята на Коминтерна за „македонска нация“ и се стремят към федерация с Югославия. Те инсталират на ръководни позиции в МНИ свои хора и през юли 1947 г. след решение на ЦК на БКП институтът се саморазпуска, като „дарява“ на Народна република Македония книгите от своята библиотека, ръкописите от архива и предметите от етнографската колекция. Много скоро след демократичните промени от края на 1989 г. – на 3 май 1990 г., МНИ е възстановен със статут на неправителствена организация и бързо си възвръща позициите на водещ научен център в областта на историята на националния въпрос. Отново започва и издаването на „Македонски преглед“, както и на поредицата „Македонска библиотека“. Институтът публикува сборници с исторически документи и монографии на известни наши и чужди учени. 

 Днес Македонският научен институт има 80 членове – известни учени, учители, музейни и архивни работници, известни публични фигури и интелектуалци. Освен централата в София той има и клон в Благоевград, както и научноинформационни групи във Варна, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Петрич, Разлог и Сандански. В последните години МНИ е организирал над 120 научни конференции, семинари, кръгли маси и публични лекции по повод на различни събития и годишнини. Институтът организира научни експедиции и посещения в Република Македония, Албания, Косово, Сърбия. През септември предстои поход по местата на българската бойна слава край езерото Дойран. Към МНИ има и младежка организация „Гоце Делчев“, а от началото на тази година всеки месец бива подготвян и разпространяван електронен бюлетин „Българите на Балканите и по света“.

Източник: Пламен Димитров, ВТК