Андон Калчев (1910 - 1948)

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 8

70 години от смъртта на Андон Калчев (1910, Жужелци, Костурско – 28 август 1948, Солун) – български офицер, общественик и революцио- нер, преподавател в университета в Лайпциг. Калчев е виден деец на българското националноосвободително движение през XX век, основател на българската доброволческа военизирана организация Охрана и на Солунския български клуб в Егейска Македония през Втората световна война. 

 Роден е в костурското българско село Жужелци (днес Спилеа, Гърция). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърция баща- та на Андон - Христо Димов Калчев емигрира в България, където се занимава с търговия. По-късно към него се при- съединява и останалата част от семейството. Установяват се в Балчик. Андон Калчев завършва гимназия в София през 1931 г. и заминава за Германия, за да продължи учението си, където за- вършва икономика в Лайпцигския университет и остава да преподава в университета. По покана на цар Борис III Калчев се връща в страната и учи в Школата за запасни офицери, от която придобива чин подпоручик. 

 След поражението на Гърция от Германия през април 1941 година и връщането на българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония през август Калчев, произведен в поручик, е сред основателите на Солунския български клуб – организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцка администрация Егейска Македония. През септември 1941 г. Калчев се установява във Воден (Едеса) и там развива основаваната с помощта на Цветан Младенов в Лерин (Флорина) българска опълченска организация Охрана, която има за цел да защитава българското население от гръцките паравоенни чети. Силни подразделения на Охрана са формирани и в Костур, достигащи общо около 12 000 въоръжени редовни членове. 

 Според гръцки твърдения на 5 април 1944 година Андон Калчев и отряди на Охрана заедно с германски части участват в нападение над Клисура, при което са убити лица, свързани с активна комунистическа съпротива в района, както и с крилото на колаборационистката организация на Георгиос Пулос. Калчев има заслуги в освобождаването на българи, заловени от германците като комунистически партизани.

 След Деветосептемврийския преврат в България, подразделенията са разпуснати, а Андон Калчев се оттегля в най-северните част на Егейска Македония. По-късно при Битоля е пленен от титовски партизани, които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС, след което е съден от специален гръцки военен съд. На 10 юни 1946 г. генерал А. Ананиадис го осъжда на доживотен затвор. След две години каторжен затвор на остров Корфу към края на Гражданската война в Гърция започва втори процес на 10 май 1948 г. и трае десет дни. Калчев е съден за „морално подстрекаване към убийство“ като военнопрестъпник. На базата на извънреден гръцки военновременен закон, действащ повече от три години след края на Втората световна война, той е осъден на смърт и е разстрелян в 5:30 в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио) на 27 август 1948 г.

Володя Милачков