75 години от смъртта на цар Борис III

През 1941 г. хиляди наши сънародници от цяла Македония
се стичат в Скопие, за да посрещнат своя цар Борис III.
Снимката говори красноречиво за спонтанната и неподправена радост,
обхванали местното население.

75 години от смъртта на цар Борис III (30 януари 1894, София – 28 август 1943, София) – първороден син на цар Фердинанд и първата му съпруга Луиза Бурбон Пармска.

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 8.

 Заема българския престол едва 24 годишен, след абдикацията на баща си на 3 октомври 1918 г.  През първите години от царуването си, по време на управлението на БЗНС (1920– 1923 г.) се стреми да укрепи разклатеното положение на монархическия институт в България. След преврата от 9 юни 1923 г., непосредствената опасност за престола е отстранена. Разочарован от политическата действителност в страната, от партиите и особено от техните водачи, от началото на 30-те години постепенно се ориентира към налагане на авторитарна власт.  

Скоро след преврата от 19 май 1934 г. цар Борис успява да съсредоточи държавната власт в собствените си ръце. До смъртта му съдбините на България зависят изцяло от едноличните му решения. Като български владетел неотклонно отстоява националната кауза на страната и твърдо отказва да участва в балкански политически комбинации, основани на следвоенното териториално устройство. По отношение на българския национален въпрос се стреми да наложи схващането си, че той трябва да бъде решаван от върховната власт, т.е. от Короната. По принципни съображения, т.нар. неотговорни фактори, не са по вкуса му и той внимателно избягва ангажименти с нелегалните националнореволюционни организации и особено с ВМРО, спрямо която изпитва основателни страхове.

Националното обединение е съкровена цел на външнополитическата дейност на цар Борис. През втората половина на 30-те години постепенно оформя програ- ма за постепенното реша- ване на въпроса. На първо място връщане на отнетите територии по оста Юг–Север, т.е. излаз на Егейско море и възвръщане на Южна Добруджа, впоследствие Западните покрайнини, а в по- далечен план и част от Македония. Върховно достижение в реализирането на концеп- цията на цар Борис за по- етапно, мирно решаване на националния въпрос е възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г. То остава и единствения траен успех на Бълга- рия в национален план.  

д-р Володя Милачков