Новият министър на културата на Р Македония с интервю за МНИ

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 8.

Новият министър на културата на Р Македония  „Скопие-2014” бе дискриминационен и селективен проект

Разговаряме с Асаф Адеми, министър на културата на Република Македония  

 До избирането си за министър Асаф Адеми  е бил управител на “INSCALE Global’s Shkup”,  компания с около 100 служители, която  е предлагала услуги в сферата на софтуера. В периода 2009–2013 г. Адеми е дипломат и е македонски посланик в Дания. Преди това е бил държавен служител, ръководил е Департамента за урбанизация за икономическо развитие и защита на жизнената среда в община Гостивар, бил  е начело и на Департамента за местно икономическо развитие в същия град. Адеми е дипломиран строителен инженер от университета "Св. Кирил и Методий" в Скопие. Ръководил е много международни проекти, които са свързани с правата на човека, гражданското общество, управлението на човешките ресурси и градското планиране.   

- Г-н министър, през последната година отношенията между Р България и Р Македония бележат очевиден напредък.  Наскоро отбелязахме първата годишнина от подписването на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество от 1 август миналата година. Как лично вие оценявате контактите  между двете страни? 

- Смятам, че отношенията между Република Македония и Република България  окончателно са поели по добър път. След дълги години на очаквания и колебания, най-накрая това правителство на Македония успя да завърши Договора с България. Затова мисля,  че сега и по- нататък  ни очаква една добра перспектива на междудържавните отношения.. Убеден съм, че България ще засвидетелства себе си като един добър съсед в нашия евроатлантически дневен ред. След реализирането на двустранното политическо споразумение за добросъседските отношения, сега е създадено добро поле и за отношения в областта на културата и в други области на обществения живот, които вярвам, че ще се развиват.

- Вие сте министър на културата, един отговорен ресор в дейността на кабинета на премиера Зоран Заев. Къде  виждате възможностите за развитие на културното сътрудничество между нашите държави?  

- Смятам, че Македония и България имат много възможности за културно сътрудничество, започвайки от общото славянско наследство, което трябва да се разглежда като обща собственост на всички славяни, и стигайки до съвременните културни проекти, дали като двустранно  сътрудничество или като сътрудничество в рамките на европейската интеграция. В този контекст вярвам, че може да помогне и Културният център на Македония в София, а защо не и други  проекти за пряко сътрудничество между различните културни институции на съответните страни. Сега между нас няма никаква пречка това сътрудничество да се развива и аз очаквам за в бъдеще това да се почувства в двете страни. 

- Кои са, според Вас, най-големите проблеми в областта на културата, с които се сблъсква Вашата държава?  

- Не ми харесва да се оплаквам, но бих казал, че всички страни от региона трябва да разберат, че трябва да увеличават инвестициите в културата. Те са най-добрият начин за рекламиране на съответните държави, но и най-добрият начин за изграждането на възможностите за сътрудничество с другите. И там, където не прониква политиката, културата намира пътека. В този контекст, и Македония се сблъсква с недостатъчни фондове за култура, още повече, че повече от 10-12 години ние имахме един избирателен подход на държавата спрямо културата. Направени са умопомрачителни инвестиции, които, за съжаление, не само, че родиха големи съмнения за злоупотреба с фондовете, но и създадоха празноти, за които ще ни трябва много работа, за да ги запълним. Както в целия свят, така и в Македония, работниците в сферата на културата имат идеи, имат визия, имат проекти и представят и поставят искания, но Министерството на културата не винаги има възможност да ги покрие. Затова, искам да се надявам, че започването на преговорите за членство в ЕС ще ни открие още повече възможности за получаване на европейски фондове за култура, за да може да изпълняваме исканията и нуждите за културни проекти.

- Какви са Вашите планове за управление на културата и какво смятате да промените в управлението на този ресор?  

- Нашата визия е, че в  културния живот в Македония повече не бива да има дискриминация.  Ще  си сътрудничим с институциите на правосъдието за разкриване на злоупотребите, направени в този сектор., Ще  подкрепяме колкото  може повече актуални културни проекти, както и ще се опитаме да  се създават и да се институционализират и нови културни проекти и институции. Крайно време е да се убедим, че сме на пътя към членството в ЕС и че не ни се позволява да дискриминираме нито една общност с нашия моноетничен и монорелигиозен подход. Ще бъдем прозрачни в работата си и в разпределянето на фондовете. Започваме да гледаме на себе си не като на един изолиран остров, който прави култура за себе си и, който се държи сякаш е сам на тази планета, а ще се стремим да  имаме европейски подход, предлагайки и състезавайки се с обмислени културни проекти, които ще се оценяват и ще се приемат и от другите. Със сигурност успяваме да произвеждаме ценности, толкова колкото познаваме себе си, докато най-добрият начин да правим това е посредством комуникацията с другите. Разнообразието е ценност, която, освен другото, произвежда ново опознаване на себе си. 

- Най-големият проект в областта на културата в Македония е „Скопие 2014”. Какво е Вашета виждане за него?   

- Непряко  вече отговорих на този въпрос. Това е дискриминационен и селективен проект,  реализиран от доста години в Македония. Освен проблемите с финансовите злоупотреби, този проект остави след себе си и руините от разделението на общностите, особено в Скопие, създавайки празнини и недоверие, именно заради моноетническия си и монорелигиозния подход. Друг въпрос е, че той промени градската идентичност на Скопие, превръщайки го в град, който днес не познава себе си.  Проектът целеше и да премести градския епицентър на Скопие от този с историческа идентичност, имам предвид в пространството от Калето до Чаршията на Скопие, премествайки го към обектите и паметниците, създадени наскоро през тези години. По тези причини в Министерството на културата са формирани две работни групи, които извършват професионално изследване и оценка на обектите и паметниците на този проект.   Дори една част от разработките са предадени в правителството, докато друга се разглеждат  от Специалната прокуратура. Тук трябва да подчертая, че задачата на групите приключва с предаването на препоръките, докато за тяхната реализация е отговорно правителството. 

- На територията на днешна Македония има многобройни културни богатства от различни народи и епохи. Може ли да ни разкажете за плановете на Министерството на културата за защитата на културното наследство? 

- Ще се грижим еднакво за цялото културно наследство на страната. За нас не е важно от коя епоха, на коя общност или каква следа на властта може да бъде едно такова културно наследство. Нашата задача е да го защитаваме, да се грижим за него и да го подкрепяме като обща ценност на народите в Македония, защото – накрая – представянето на културното наследство в света е  чест  на нашата държава. За нас защитата на културното наследство ще бъде специална отдаденост, с която не правим компромис. В края на краищата, битката на кого принадлежи и на кого е, в съвременния европейски свят не е първа тема на дискусията, докато в нашата култура, наричаме я средиземноморска, толкова много са преплетени тези неща, че не зная колко си струва като битка. Всеки има право да се идентифицира със своите елементи на наследството и ние трябва да имам уважение към това.
   

- Планирате ли специални програми за подкрепа на културните проекти на различните етнически общности в Република Македония? 

- Бих искал Министерството на културата да не  разглежда повече културните проекти в Македония като проекти на една или на друга общност, а те да се разглеждат като обща собственост на цялата държава и на всички общности в страната.  За това трябва да работим още. Трябва да скъсаме с  моноетничния и монорелигиозния подход, който господства дълги години в културния живот на страната, и то по начин, че всички да се чувстват включени и важни. 

Ще има справедливост или, още по-конкретно, няма да има дискриминация за никого. За нас всички общности имат своята особена важност, те са отделни културни образувания и ние ще се грижим за всички еднакво. Никой не е повече или по-малко важен в културата на Македония  само защото е с по-висок процент присъстващ тук. Защото, накрая, всички тези проекти приключват като „културни проекти на Република Македония”. Това е нашата визия и това ще бъде нашата отдаденост.

     Интервюто осигури д-р Антон Панчев