Доц. Димитър Тюлеков: Илинден ни напомня за цената на свободата

ДИМИТЪР ТЮЛЕКОВ: ИМА САМО ЕДИН ИЛИНДЕН – БЪЛГАРСКИЯТ 

 Димитър Любенов Тюлеков е роден през 1960 г. в гр. Сандански. Като студент във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ се явява през 1983 г. на държавен изпит с дипломна работа на тема „ Илинденско-Преображенското въстание и Княжество България“. През 1998 г. защитава дисертационен труд „Дейността на ВМРО в Петрички окръг, 1922–1934“. Автор е на две монографии: „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско, 1919–1934 г.“ и на „Политическият мит за „македонско малцинство“ в България“. Заедно с Димитър Шалев е автор на книгата „100 години благоевградска адвокатура, 1915–2015. Научните му интереси в областта на българския национален въпрос са намерили място в десетки статии и студии. През 2005 г. се хабилитира, а от 2011 г. е редовен доцент в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“.

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света"

- Господин Тюлеков, навършват се 115 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Как от съвременна, от днешна гледна точка изглежда този подвиг? 

 - В историческата съдба на народа ни македоно-одринското въстание от 1903 г. наистина може да бъде наречено подвиг. Шесто поколение все още пази непомръкналия спомен за въстаническия устрем и продължава да възпява своите герои и мъченици в революционните народни песни от Македония и Тракия. Освен това има нещо необикновено във въоръжените прояви от преди 115 г. Австро-Унгария и Русия, а и останалите Велики сили, особено след прословутото Горноджумайско въстание, са против мащабно замисления бунт. Независимо от това е налице уникална революционна самопожертвувателност и борбеност. Така въстаниците, въпреки неблагоприятната международна обстановка, постигат максимално интернационализиране на Македонския въпрос. 

Геополитическият възел бе поставен в дневния ред на тогавашните международни преговори. Блокираното от младотурската революция преди 110 години автономизиране на географската област Македония не бива да обезмисля въстаническите усилия и жертви. В тяхната основа е безценно пролятата кръв, загубата на събираната с пот и лишения домовина и нанесените от вековните поробители материални щети. 

 - Лесно ли се стигна до вземане на решението за въстанието? 

 - Еднозначните отговори винаги ще бъдат оборими. Решението е драматично за организационните ръководители, които са призвани да поведат собствения си народ на кърваво изпитание и на рисковано заколение. Но те са убедени, че любовта към ближните братя и сестри минава неминуемо през огъня на съпротивата срещу вековната Османска империя. Решението за въстание се оказва осъзнат акт пред опасността от прилагане модела на „арменски геноцид и етническо прочистване“ на османските европейски вилаети. Въстанието e плод на историческа закономерност и необходимост, родена от тираничната османска деспотска система. 

Неслучайно документираният разнобой спрямо въстаническото решение от Солунския конгрес през януари 1903 г. е роден по-късно, след пепелищата, разорението и след бежанските преселения към свободна България. 

 - Защо се стигна до ситуация въстанието да избухне в Битолския революционен окръг с пълна сила, а на другите места – не? 

 - Всички дейци на ВМОРО/ВМРО през нейния класически период на исторически живот 1893–1934 г., проявяват трогателна братска загриженост към българската държава и нейния свободен народ. От друга страна, всички противници на ВМОРО не пестят хули и нападки срещу васалното българско княжество. Основното обвинение е, че то е главният виновник за антиосманското революционно брожение. Революционният окръг с център консулския град Битоля е не само най-добре подготвеният, но той, за разлика от пограничните райони, е твърде отдалечен от България. По този начин отпадат всякакви съмнения за подклаждано вмешателство от София. Въстаническият тактически разчет залага на периферните области в организационната територия. Там въстанието да бъде по-масово, а на останалите места структурите на четническия институт да гърмят и трещят, водени от идеята за постоянна борбеност. Замисълът е битката между Давид и Голият да продължи максимално дълго с цел предизвикване на ефективна европейска намеса. Не е случайно, че двата най-внушителни паметници, прославящи подвига на илинденци и на преображенци, водени от една и съща революционна идея, са издигнати на две отдалечени от столичния център места – Крушево, Република Македония и местността „Петрова нива”, Република България. 

- Защо точно Даме Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев съставляваха Щаба на въстанието? Как гибелта на Гоце повлия, повлия ли изобщо на подготовката и хода на въстанието? 

- Георги Николов Делчев остава в народната памет с умалителното Гоце. Няма друг български юнашки син, за когото народът ни да е изпял толкова много героични песни. Според Вашия съгражданин и мой земляк, етномузиколога проф. д. изк. н. Илия Манолов техният брой е над 200. Разбира се, че смъртта на Гоце има неблагоприятен отзвук върху въстаническата подготовка. Възпитаникът на Солунската българска гимназия и на Военното училище в София е основател на Четническия институт, нелегалната армия на Вътрешната революционна организация. Гибелта при с. Баница на нейния млад и признат главнокомандващ е голям удар върху боеспособността на организационните сили. Но нищо не е в състояние да спре битката срещу „черната хала“. Още приживе Гоце не е противник на въстанието. Заедно с Даме, те двамата, най-известните водачи на ВМОРО по онова време, са единодушни за потребността от въстание, ускоряване на подготовката и за предпазване на мирното население от надвисналия национален погром. В този смисъл Даме Груев продължава делото на своя погинал брат, съратник от 1894 г. Затова Даме естествено е в Главния въстанически щаб. И неговите трима членове са достойни синове на борческа Македония. Даме е наистина носител на „ума и волята във ВМОРО”. Той не споделя идеята за отлагане на въстанието и намира в двамата си другари ентусиазирани поддръжници и последователи. Това е известният фотограф Анастас Лозанчев, както и Борис Сарафов, от с. Либяхово, днес с. Илинден, Гоцеделчевско. Ако единият е представител на местната организирана общност, напираща за въстание и споделяща обричащия девиз „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край“, то на Б. Сарафов се възлагат други надежди. Бившият председател на Върховният македоно-одрински комитет е еблематичен деец, на когото се разчита да осигури подобаващо въстаническо участие на българското родолюбиво офицерство и войнство. И след въстанието тримата войводи се радват на заслужена народна почит. Години по-късно Анастас Лозанчев споделя пред младия скулптор Крум Дерменджиев, автор на паметника на Гоце в Благоевград: “Настоявах да вдигнем въстание, но никой след това не ме предаде, обикновените селяни, чиито къщи бяха опожарени, ме пренасяха от село на село...“ 

- Да преминем в днешни дни. Наскоро чух изявление на премиера на Македония Зоран Заев, че във въстанието участвали представители на всички етнически общности в Македония? Вярно ли е това? 

- По храмовата тема „Македония“ още дълго време ще четем и слушаме какви ли не лъжи и наукоподобни историко-документални фалшификати. Може би във въстанието участват и албанци, гърци, евреи, сърби? Нима е случайно, че именно след 1903 г. са отбелязани в изтерзана Македония най-антибългарските изстъпления от структурите на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда, злочест предтеча на Междусъюзническата война. Още преди 115 г. за всички непредубедени дипломати, политици, учени и т.н. въстанието в деня на св. пророк Илия е българско. Така започва дипломатическото донесение до Виена на Август Крал, консула на несъществуващата Хабсбургска империя. Най-последователните защитници на издържаната от международноправна гледна точка идея за автономия на Европейска Турция са българите и тяхната свободна държава. Крайно време е да престане инструментализирането на българското културно-историческо наследство в географската област Македония. 

 - Македонската историография никак не обича да свързва Илинденското с Преображенското въстание? Защо го прави? 

- Както и за по-горните изводи е добре да се знае, че всички съвременни македонистки оценки и послания са политически закодирани. Въобще не е случайно, че техният произход няма нищо общо с благородната научно-историческа обоснованост. Стремежът да се прокарат изкуствени разделителни линии в общото историческо минало и да се създава напрежение чрез измислен понятиен апарат като „българи – македонци“, „македонци – тракийци“ и т.н. винаги ще има бумерангов ефект. В България преди години имаше идея въстанието да се нарича само Илинденско и то в противовес на наименованието Илинденско-Преображенско-Кръстовденско. Вече популярното Илинденско-Преображенско най-пълно изразява единната борческа воля на българския народ от албанските планини до черноморския бряг за общ свободен национален живот. 

- Как най-кратко може да характеризирате мястото на въстанието в българската историческа съдба? 

 - В съвременен обществено-политически план има само един истински Илинден. Това е Българският Илинден и той не би бил възможен преди 115 г. без македонските и тракийски българи, без родолюбивите поданици на свободната българска държава. Всички членове на неговия вдъхновител и ръководител – отечествената ВМОРО, според Ив. Михайлов са „корави и неотстъпни българи“. Дадените тогава многобройни жертви с кръвта си очертаха границите на българското етническо землище. Ето това техните потомци е добре винаги да помнят, не за да прокарват нови граници, а да знаят, че за днешната свобода е платена висока цена.

Интервюто взе Костадин Филипов