На снимката: А. Х. Востоков |
Македонските говори привлякоха вниманието на учения свят почти едновременно със зараждането на
славянската филология. Още първите представители на тази наука догаждаха, че познаването на
говорите в родината на първите учители на славянството, Св. св. Кирил и Методий, ще хвърли голяма
светлина върху редицата най-съществени въпроси в славянската филология.
Особено пък след като руският славист A. X. Востоков в своето съчинение „Разсужденіе о славянскомъ языкѣ" от 1820 г. откри носовото произношение на двата юса в старобългарския език, а по-сетнешните изследвания потвърдиха, че освен в полския език, живи примери на запазени следи от носовост има и в някои македонски говори, към тия последните се обърна особено внимание.
От друга
страна политическата съдба на Македония и споровете около езиковата принадлежност на
македонските говори е друга една причина да се правят специални изследвания върху тях от наши
и чужди учени. По този начин около македонските говори се създаде обширна литература от научни, полемични, па дори и шовинистични съчинения...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар