След освободителните войни през 1912—1913 и 1915—1918 год. положението на българите останали под чужда власт се влоши
много повече, отколкото беше преди тия войни. Правителствата на съседните нам държави не само не спазват задълженията по
мирните договори за народностните и културните права и свободи на малцинствата, но се стремят при всеки удобен случай да
агитират и убеждават света, какво след войните на Балканите в техните територии или вече няма българи, или ако ги има, те са толкова малко, че въпросьт за малцинствата трябва да се счита за ликвидиран.
В това отношение гръцката държава и гръцката
общественост държат първо място с тоя начин на борба против малцинствата и малцинствения въпрос. И трябва да се признае, че
колкото се отнася до пропагандната литература, която има за цел да убеди — или по-добре да заблуди чуждия свят — в полза на
гръцката теза, Гърция постигна известен успех, даже след конвенцията Политис-Калфов, като покри своята теза с авторитета на О.
Н., което издаде през 1926 год. един том под надслов: L'Établissement des réfugiés en Grèce avec 67 illustrations, une carte
d'établissement des rèfugiés ruraux et urbains et un carte ethnografique de la Macédoine Geneve 1926...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар