Лука Джеров (1869 - 1948)

70 години от смъртта на Лука Джеров – „горският началник на Кичево“ 

Николета Войнова 

Лука Джеров е сред активните дейци на Върешната македоно-одринска революционна организация в първия период от нейното създаване до Илинденско-Преображенското въстание. Роден е на 29 октомври 1869 г. в Битоля. Пъвоначалното си образование получава в родния си град, впоследствие учи в Солунската българска мъжка гимназия и френското училище на лазаристите в Битоля. През юли 1891 г. като екзархийски учител в Битоля пристига Даме Груев, който се опитва да пренесе тук идеите на Софийската дружба („Организация на македонското сдружаване“). 

В къщата на Лука Джеров се събират Груев, Джеров, Недялко Дамянов, Дуртанчев, Никола Кочов и поставят началото на т. нар. „Учителски съюз“. Изработват правилник като целта, подобно на създадената през октомври 1893 г. революционна организация, е автономия за Македония и Одринско. Революционната група е разформирана след няколко месеца съществуване, заради намесата на местния архимандрит Козма. На следващата година Лука Джеров заминава за София с намерението да се запише във Военното училище, но под влиянието на дейци от Македония влиза в „Младата македонска книжовна дружина“ и участва в редактирането на печатния ѝ орган – сп. „Лоза“. 

През това време работи като писар в Софийския окръжен съд, където остава до 1895 г. Джеров се включва в четата на поручик Стефан Попов по време на Четническата акция (пролетта и лятото на 1895 г.) на Върховния македонски комитет в София. След края на въстаническата акция подпомага своя идеен съмишленик Коста Шахов в издаването на в. „Глас Македонски“. През 1896 г., със съдействието на Даме Груев, е изпратен от Екзархията като учител в с. Цер, Демирхисарско. За кратко време успява да организира комитети в Демирхисарско и Крушевско, а през лятото на 1897 г. е сформира първата чета в района. През учебната 1897/1898 г, Лука Джеров учителства и развива революционна дейност в Кичево, а през следващите две години е избран за училищен инспектор и обикаля Кичевско и Дебърско. Силен удар на организационната мрежа в района е нанесен с арестуването в края на 1899 г. на ръководителите на комитетите, между които е и Лука Джеров.

Той прекарва повече от година в затворите в Кичево и Битоля, след което е освободен и влиза в състава на Битолския окръжен комитет. Определени са му за ръководене секциите в Кичевска, Демирхисарска, Ресенска и Охридска околии като основна задача е въоръжаването в районите. До пролетта на 1903 г. Лука Джеров действа в окръжния комитет, заедно с Анастас Лозанчев и Аце Дорев. На Смилевския конгрес от началото на май са избрани в Кичевска околия Лука Джеров, Янаки Янев и Арсо Мицов в областите Горно и Долно Копачко и Долна река. По време на Илинденско-Преображенското въстание е районен началник в Кичево и води няколко сражения в селата Ивор и Карбуница през първите дни от началото на въстаническите действия, а след това и при с. Душегубица, Дебърско. 

След потушаването на въстанието продължава революционната си дейност. Делегат е от Битолския окръжен комитет на Съвещателното събрание на ВМОРО от началото на 1907 г. и заедно с Христо Матов и Петко Пенчев е включен в комисията, натоварена със съставянето на „Изложение“ за монетното състояние на революционната организация. В края на юли с.г. сформира чета от 30 души и заминава за Битолско, прекарвайки пушки и взривни материали за района. През 1913 г. се завръща в София, а след края на Първата световна война взима активно участие в дейността на културно-просветните дружества на македонските българи. 

През 1943 г. Лука Джеров и дейците на ВМОРО Анастас Лозанчев и Тома Николов, а също Македонският научен институт, Илинденската организация и Националният комитет на македонските братства спомагат за спасяването на Рафаел Камхи от концентрационен лагер. Лука Джеров умира на 20 септември 1948 г. Той е поредният пример от плеадата дейци на Вътрешната организация, посветили живота си на свещеното дело на македоно-одринската борба.