Трайко Китанчев - един от най-достойните български синове на Македония

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТРАЙКО КИТАНЧЕВ – ПЪРВИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКИЯ КОМИТЕТ В БЪЛГАРИЯ 

 Навършват се 160 години от рождението на Трайко Китанчев – виден деец на националноосвободителното движение, обичан и уважаван учител, активен политик, ярък общественик, творец – поет, публицист и преводач. Един от най-достойните български синове на Македония. Революционер и голям родолюбец, който със своя живот, дела и творчество заема заслужено място в началната история на третата българска държава. 

Той е роден е на 1 септември 1858 г. в с. Подмочани, Ресенско в семейството на Цвятко и Цвета Китанчеви. Неговият по-малък брат е българският офицер от кавалерията, началник на Кавалерийската школа, комендант на столицата, спортен деятел, първи председател на Българския олимпийски комитет и дипломат – полковник Ефтим Китанчев (1868–1925). Тр. Китанчев учи в родното си село и в българското училище, намиращо се в квартал Фенер на Цариград. Там негови съученици са Андрей Башев, Спиро Гулабчев и Димитър Благоев, с когото го свързва приятелство. Техен учител е Петко Рачев Славейков, който тогава издава вестник „Македония”. С финансовата помощ и опеката на митрополит Натанаил Охридски, Тр. Китанчев завършва Киевската семинария и постъпва в Юридическия факултет на Московския университет (1879–1880). Преди да завърши следването си се завръща в свободното си отечество, за да закрепи разклатеното си здраве. От 1881 до 1882 г. в Петропавловската семинария на Лясковския манастир е началото на неговата учителската дейност. През учебната 1882–1883 г. е учител и председател на Учителския съвет на Солунската българска гимназия. Преподава география, всеобща история и словесност. Участва в изработването на първата учебна програма на гимназията и в утвърждаването ѝ като важен български учебен и културен център. Активно се включва в борбата срещу чуждите (гръцка и сръбска) пропаганди. Развива широка обществена дейност и заедно с други учители правят опит да основат българска печатница и да 2 издават вестник. На тържество, посветено на Св. св. Кирил и Методий, произнася пламенна реч, която завършва с думите:

 „Дано догодина да не ни побере тоя двор! Да живей българский народ!“. 

През следващите 1883–1886 години, Тр. Китанчев учителства – последователно в гимназиите в Източна Румелия и в Княжеството – в Пловдив, Габрово и София, а от 1886 до 1890 г. е училищен инспектор във Великотърновско. Навсякъде възпитаниците му са пленени от „Трайче, нашият даскал“, умел разказвач и отличен педагог. Тр. Китанчев живее с борбите в обществения живот и търси своето място в него. Като политически деец, най-напред е член на Либералната партия и е сред приближените на Петко Каравелов. От 1885 г. до смъртта си няколко пъти е избиран за народен представител. При избухването на Сръбско-българската война от 1885 г. отива на фронта като доброволец. През 1886 г., воден от патриотични подбуди, подкрепя Стефан Стамболов в борбата му срещу русофилите. Но после се разочарова от твърдия външнополитически курс по време на стамболовото управление и отношенията им охладняват, за да се превърнат скоро във враждебни. През 1892 г. е осъден на три години затвор по обвинение в съучастие в опита за убийство на Ст. Стамболов и министър Хр. Белчев. Излежава присъдата си в Хасковския затвор. 

Докато е в затвора превежда за първи път на български „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес и повестите на Николай Гогол „Шинел“ и „Невски проспект“. Освободен от затвора на 20 май 1894 г., два дни след падането на Стамболов и осем дни преди изтичането на окончателния срок на присъдата, Тр. Китанчев отново активно се включва в политическия живот на страната. Затворът не сломява стремежа му да работи за обединението на българския народ, който според него не бива да е „само една провинция“, а „една националност“. След неуспешен опит да се основе Радикална партия става един от съоснователите на Демократическата партия. Като член на новата партия е избран за депутат от Търново. В парламента и на политическите събрания си спечелва славата на един от най-добрите български политически оратори, чиито речи се отличават със строга логика и убедителност. Проявява се като мъдър патриот, чиито речи против „филството“ и „фобството“ имат съвременно звучене. Той ратува за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави, настоява да се служи само на България и да не се заемат позиции, които да я злепоставят пред великите сили. 

Междувременно след положен изпит се изявява и като успешен адвокат. Благодарение на своя политически и обществен авторитет Тр. Китанчев е избиран в ръководствата на иначе враждуващите помежду си многобройни комитети и организации на българи от Македония. В края на 1894 г. участва в учредяването и става председател на Македонското дружество „Братски съюз”. Той е ред инициаторите за обединяване на различните легални македоно- одрински дружества, кръжоци и сдружения в Княжество България, в които членуват видни политически, обществени и културни дейци. Ето защо обединителният Първи македонски конгрес на съществуващите македонски дружества, заседавал от 19 до 28 март 1895 г. в София, единодушно го избира за председател на новосъздадения Македонски комитет, преименувал се по- късно във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК) след включването на Тракийското дружество „Странджа”. ВМОК се формира самостоятелно и независимо от вече съществуващата в Турция Македонска революционна организация (по-късно БМОРК и ВМОРО). В неговото създаване и дейност има значителна роля и българското офицерство. Приетите решения на Първия македонски конгрес, които по характер и структура представляват устав на новосформираната организация, са „редактирани и написани” от председателя на комитета. По време на конгреса той безпогрешно резюмира и формулира всяко изказано мнение „с чудесна ясност и вразумителност“. 

Жестокото потушаване на избухналите през 1894 г. арменски вълнения поставят пред европейското обществено мнение и дипломация разрешаването на арменския въпрос. Това е благоприятен момент за повдигане и на българския национален въпрос. За тази цел през лятото на 1895 г., под ръководството на Тр. Китанчев и със съдействието на българското правителство, Македонският комитет организира няколко отряди и чети с 4 около 800 участници, които навлизат в Македония. Подобна чета е сформирана, екипирана и изпратена и в Одринско. Най-голям успех постига четата с военен ръководител поручик Борис Сарафов, която превзема гр. Мелник. 

На практика до въстание не се стига, а е проведена т.нар. Четническа акция. Тази първа организирана революционна акция остава в историята под името Мелнишко въстание. Оттеглянето на правителствената подкрепа и голямото напрежение по организирането и провеждането на акцията, съпътствано от усилена дейност в продължение на 3-4 месеца, стават причината за смъртта на Тр. Китанчев. Той умира внезапно от сърдечен удар на 1 август 1895 г., когато е едва на 37 години. Погребан е тържествено в София в съседство с тленните останки на неговия учител П. Р. Славейков. Широката начетеност, добрата памет и увлекателните му повествования при различни поводи и обстоятелства позволяват на Тр. Китанчев да остави значително литературно и епистоларно наследство. Той пише стихове и статии и под псевдонима Даскалетина. 

Статии на изявения публицист са публикувани във вестниците „Знаме“, „Македонски глас“ „Право“, „Родолюбец“ и сп. „Мисъл“. През 1894 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Неговото творчество, съставено от стихове, статии, речи и кореспонденция, е събрано и издадено в обемист том от Юрдан Иванов наскоро след смъртта му (1898). Съвсем заслужено Симеон Радев определя Трайко Китанчев за строител на съвременна България и една „от най-чистите, най-светлите фигури на българската демокрация“. 

На името на този скромен и многозаслужил българин се кръщават благотворителни братства, младежки организации, училища, читалища, улици в Бургас, Варна, Пловдив, Търговище и Хасково. За разлика от други градове, в София все още не е възстановено неговото име в столичната топонимия. Преди време е съществувало училище (до 1951 г., днес училище „Христо Смирненски”), освен улица с патрон Тр. Китанчев. В двора на училището е бил издигнат негов паметник, но по-късно той е разрушен. Тези родолюбиви идеи и начинания не бива да потъват в забрава, а да се възродят и с тяхното осъществяване да се отдаде полагащата се признателност към живота и делото на Трайко Китанчев.

Д-р Володя Милачков