Започна международната научна конференция на МНИ в Дойран (Подробности)

Десетки историци от редица престижни научни центрове в България, Румъния, Русия, Полша и Сърбия взеха участие в първата част на двудневната международна конференция "Първата световна война и излизането на България от нея", която се провежда на брега на Дойранското езеро в Р Македония.

Доц. д-р Александър Гребенаров

Организатори на научната проява са Института за исторически изследвания при БАН, Македонския научен институт, Регионален исторически музей – Благоевград, Българския културен клуб – Скопие. Приветствия поднесоха или бяха изпратени от Министерството на народната отбрана на Р България, Съюза на учените в България, Българския културен клуб - гр. Струмица, Македония.  

В първия ден на конференцията, с водещи доц. Александър Гребенаров и проф. Даниел Вачков, изнесоха доклади следните изтъкнати български и чуждестранни историци: 

Проф. Светлозар Елдъров

- проф. Светлозар Елдъров от Института за исторически изследвания на БАН (България)- „Българското военновременно управление в Поморавието през Първата световна война между историческата истина и политическата манипулация“; 

- проф. д.ист.н Трендафил Митев (УНСС) – „Българските военнопленници от Македонския фронт, екстрадирани във Франция през 1917–1918 г.“; 

- Ярослав Рубаха от Варминско-Мазурски университет - Олщин (Полша)– „Военните действия на Солунския фронт през 1918 г. в публикации на краковския ежедневник "Czas Krakowski" ("Време"); 

- доц. д-р Мануш Христов (НВУ „Васил Левски“) – „Приносът на артилерийската групировка, развърната в района на Дойранската позиция за отразяване настъплението на Съглашението през есента на 1918 г."; 

Доц. Ангел Джонев

- полк. о.р. доц. д-р Димитър Зафиров (Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва) – „Непреодолимата отбрана на Девета Плевенска дивизия при поражението на българската войска 1918 г.“; 

- доц. д-р Ангел Джонев (РИМ – Кюстендил) –„Бойните действия на 53-ти пехотен полк на Добро поле и смъртта на командира му полк. Константин Ламбринов“; 

- доц. д-р Иван Петров (ЮЗУ „Неофит Рилски“) – „Кризата в Българската армия през пролетта на 1918 г.“; 

- Людмил Станчев (СУ „Св. Кл.Охридски“) – „Генерал Никола Жеков в края на българското участие в Първата световна война“; 

- проф. д.ист.н. Игор Гребенкин (Рязански държавен университет „С. А. Есенин“, Рязан, Руска федерация) – „Българи на руска служба и Руската революция“, 

Интересът към дискусията бе голям

- доц. д-р Даниел Кайн (Институт за югоизточноевропейски изследвания, Букурещ, Румъния) – „През България под френски пагон: из дневниците на полковник Раду Росети (октомври-ноември 1918 г.)“, 

- проф. д.ист.н Пьотр Акулшин(Рязански държавен университет „С.А. Есенин“, Рязан, Руска федерация) – „Кога Русия излиза от Първата световна война (историографски традиции и историческата реалност)?; 

- Джордже Стошич (Институт за защита паметниците на културата, Ниш, Р Сърбия) и ас. д-р Таня-Йоана Минкова (ИИстИ-БАН) – „БЧК и неговата дейност свързана с военнопленниците по времена Първата световна война“; 

- доц. д-р Румен Караганев (ИИстИ-БАН) – „Българският Дунав през 1918 г. – позакъснели артикулации и прозрения“; 

- доц. д-р Христо Милков(ИИстИ-БАН) – „Чуждите военнопленници в България 1918 г. (по писма от царската придворна печатница)“; 

- д-р Кирил Алексиев (РИМ – Благоевград) – „Кривото огледало на войната. Голямата война през погледа на визуалната пропаганда“; 

- проф. д.ист.н. Александър Соколов (Рязански държавен радиотехнически университет, Рязан, Руска федерация) – „Икономическото положение на България след Първата световна война (1918–1923): между пазарните отношения и държавното регулиране“; 

- доц. д.ист.н. Виктор Козодой (Институт по история при Сибирското отделение на РАН, Новосибирск, Руска федерация) –„Руски следи в следвоенното развитие на българската държава 1918–1923 г.“.

 На 16 септември 2018 г. конференцията продължава своята работа.