Борис Трайковски остана ненадминат в македонската политика

И Любчо Георгиевски, и Борис Трайковски (в центъра на фотографията) се чувстваха уютно и сигурно в София сред потомците на македонски бежанци. Снимка от средата на 90-те години на миналия век пред входа на прословутия някогашен клуб на СДС на кръстовището на бул. "Васил Левски" и улица "Оборище". 

Снимка: Блог на Николай Гацев

Доц. Стево Пендаровски: Борис Трайковски първо бе човек, а после политик

 За членството на Македония  в НАТО и в ЕС десетина дни преди референдума в Македония на 30 септември разговаряме със Стево Пендаровски, национален координатор за НАТО.

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света"

Разговаря Костадин Филипов

Стево Пендаровски е роден в Скопие през 1963 г. Завършва „Право“ в Скопския университет през 1987 г., по-късно защитава докторат на тема „Външна политика и политика по сигурност на ЕС и малките държави: Рамката на националния дискурс“, доцент в Университета „Американ колидж“ в Скопие (2008–2014). Преподава международна сигурност, глобализация, световна политика и САЩ, международни организации и институции, външна политика, тероризъм.  Автор е на множество книги. 

- Господин Пендаровски, много от нашите читатели Ви познават добре  като експерт по въпросите на сигурността и като кандидат за президентския пост  в Македония преди четири години. Все пак, бихте ли ни разказали нещо повече за себе си? 

- Добре, през последната година съм национален координатор за НАТО, а преди това в продължение на една година бях депутат в нашия парламент. През 90-те години на миналия век бях началник на Управлението за анализи и изследвания и говорител на Министерството на вътрешните работи, а осем години – от 2001 до 2009 г., бях съветник по национална сигурност и външна политика на двама македонски президенти – Борис Трайковски и Бранко Цървенковски. Прав сте, преди четири години бях кандидат за президент на тогавашната опозиция, предвождана от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) на изборите, за които в последвалите съдебни процедури бе установено, че са били фалшифицирани от режима на Никола Груевски.

- Като национален координатор на Македония за НАТО най-добре познавате готовността на държавата за членство в Алианса. Все пак, наистина ли Македония е готова за членство в НАТО?

- Република Македония беше готова за членство още през 2008 г., а най-силното доказателство за това е заключителната Декларация на Срещата на върха в Букурещ, където се казва, че единствената пречка за нашето членство е неформалното вето на Гърция. Нали знаете, заради спора за името...

Въпреки, че в периода 2014–2017 г. режимът на Груевски влоши всички важни параметри на македонската демокрация, новото правителство с лидерството на Зоран Заев успя само за една година да ни върне на позицията, на която бяхме през 2008 г., и плюс това да реши спора около името с Гърция.

- Наскоро прочетох Ваше изявление, че Македония ефективно ще бъде в състава на НАТО през пролетта на 2020 г.? Това реален срок ли е?

- Реално е, защото предвиждаме присъединителните преговори да продължат от 4 до 6 месеца, а процесът на ратификация в страните членки ще отнеме по наша преценка поне още  допълнителни 12 месеца. И да искаме, и за първия, и за втория срок, не можем да окажем някакво сериозно влияние поради факта, че не можем да променим македонската Конституция за по-малко време от 3–4 месеца, а ратификацията е суверенно право на всяка държава.

- Преди  време, работейки в Скопие, моят приятел и колега, писателят, журналистът и правозащитник Ким Мехмети ми каза, че етническото равновесие е най-важният фактор за стабилността на Македония. И че всяко негово нарушаване води до криза, както през лятото на 2001 г. Как мислите, дали членството на Македония в НАТО ще гарантира стабилността на държавата в този аспект?

-  Ще ви отговоря така: членството ни в НАТО е единственият стратегически проект, подкрепян безрезервно и от македонците, и от албанците.  Напълно вярно е, че македонската стабилност почива в най-голяма степен върху междуетническата ос. Тогава? Тогава е ясно, че влизането ни в НАТО може само да засили вътрешната кохезия както на държавата, така и на обществото. 

- Вече повече от 20 дни сте в кампания за референдума на 30 септември. В него искате да получите подкрепа за членството в НАТО и в ЕС и за Договора с Гърция. Как мислите, възможно ли е да се направи паралел  между референдума от 1991 г., с който Македония се откъсна от Югославия и стана независима държава, и сегашния?

- Да ви кажа честно,  ние постоянно правим това сравнение. Защото  през 1991 г. гражданите гласуваха за правото да имат и да живеят в независима и суверенна държава, а на 30 септември тази година ще гласуваме, за да потвърдим нашата независимост и национална самобитност и в международни рамки. Да не забравяме, че през изминалите 25 години във всички международни организации бяхме приети с временното име – Бивша югославска Република Македония.

- Опозицията в Македония в кампанията използва като лозунг твърдението, че членството в НАТО и ЕС ще има много висока цена за Вас. Каква всъщност е цената за това членство, господин Пендаровски?

- Компромисът, който Македония  прие никак не е лесен. Мисля, че става дума преди всичко за отстъпката, която ще направим с използването на новото име – Република Северна Македония, както и за вътрешния ни правов ред. Но и Република Гърция направи огромна отстъпка с това, че в парламента в Атина ще бъде ратифициран документ, в който пише македонски език, македонец, а кодът ни ще бъде МК.

Що се отнася до географското определение към името на държавата, смятам, че не е фиксирано някакво същество отстъпление, защото това е един ясен географски факт. Като цяло, мисля, че цената на компромиса е символична в сравнение с онова, което ще получим от нашето бъдещо членство в НАТО и в Европейския съюз.

- Следя кампанията за референдума на 30 септември, но да Ви призная, тя ми прилича повече на кампания за парламентарни избори. Поне при опозицията е така и си личи... Лично за вас участието Ви не е ли някакъв вид подготовка за президентските избори през пролетта на следващата година? Как гледате на възможността отново да бъдете номиниран като кандидат на левицата за президент на страната?

- Напълно съм съгласен с Вас, че  опозицията своята кампания (в която тя иначе формално не участва!), я третира като за парламентарни избори. От друга страна, правителството разглежда референдума като общодържавен въпрос от най-високо ниво и още от началото показа своето отношение към него с формирането на щаб, в който участват политически партии,  неправителствени организации и отделни граждани, които не са част от властта. Затова нашата реторика упорито обяснява, че става дума за надпартиен и надетнически въпрос. До президентските избори има още време. Сега нашият политически капацитет е вложен напълно в реализацията на Договора от Преспа, тъй като става дума за най-важния политически въпрос на македонската държава от нейната независимост от 1991 г. до днес.

- Вие работехте дълго време и като съветник на президента Борис Трайковски по въпросите на сигурността и външната политика. Познавах го лично, но би ми било любопитно да ми кажете как се работеше с него, приемаше ли съвети или беше тип политик на едноличните решения ?

- Главната характеристика на Борис беше тази, че той бе първо  човек, а после политик. Според всички стандарти, той беше нестандартен политик за балканските условия и заради това беше истинско предизвикателство и удоволствие да се работи с него. По отношение на това, колко търсеше и приемаше съвети от своите сътрудници, мога отговорно да твърдя, че той остана ненадминат в македонската политика до ден-днешен. Въпреки че идваше от една точно определена политическа партия – ВМРО-ДПМНЕ, той приемаше идеите на всички, които искаха и знаеха как да помогнат на Македония. Убеден съм, че именно поради това негово отношение и поведение Македония излезе с много по-малки щети от вътрешния конфликт през 2001 г.

- Благодаря Ви. Успех на референдума на 30 септември.