Наред с обширната творческа биография на акад. Михаил Арнаудов
интерес представлява и обществената му дейност, извън аудиториите на
Висшето училище (бъдещият СУ „Св. Климент Охридски”), сградите на
Българската академия на науките и Македонския научен институт. Акад.
Михаил Арнаудов заема поста министър на Народното просвещение в
тримесечното правителство на Иван Багрянов от 1 юни до 2 септември 1944
г.
Вследствие на тази дейност с.г. е осъден от Първия върховен състав на
Народния съд, заедно с още 51 подсъдими в категорията бивши министри,
регенти и царски съветници. Основният нормативен акт в процеса е Наредба-
закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в
Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея,
изготвен от Министерството на правосъдието, обнародван и влязъл в сила от
6 октомври 1944 г.
Представените тук документи са от делото срещу акад. Михаил
Арнаудов. Те се съхраняват в Държавния архив в София и съставляват
възраженията от него на обвинителния акт по дело №1/1944 г. на народния
съд – Върховен състав. Съдържат данни и за пожеланите от М. Арнаудов
свидетели. Документите се представят в автентичен вид, вкл. и с
ръкописните добавки на М. Арнаудов.
Част от текста е обнародвана от доц.
д-р Емил Димитров в книгата „Досието на Михаил Арнаудов”, С., 2007,
49–50.
0 коментара:
Публикуване на коментар