Зачестяват провокациите срещу българите в Косово

Децата на нашенците в Косово се радват на всяка
българска книжка
Сн. "24 часа"

Николай Иванов

Провокациите спрямо българското население в днешно Косово не спират. Преди броени дни наши сънародници от няколко села в Призренска Гора ни алармираха, че натискът над тях се засилва. Очевидно стремежът им да бъдат официално признати като българи в страната пречи на мнозина. Разбира се, на всички ни е ясно откъде идват източниците на напрежение и защо точно в този момент се прави всичко възможно българската държавна политика спрямо нашите общности зад граница да забуксува. Надеждата им е една: да се разнебитят българите и по стар обичай да ни накарат да се караме помежду си, докато изтървем момента за последно действие. 

Стара и до болка позната тактика! В този момент от нас самите зависи да се стегнем и да покажем на всички, че сме си научили добре уроците от миналото. 

Дано успеем!

Във връзка с натиска над българите в Призренско, решихме да ви представим кратък откъс от  статия на нашия приятел и колега Костадин Филипов, в която е описан подробно един случай на явна провокация, осъществена по време на тазгодишното гостуване на делегация на Македонския научен институт в Косово.

"...Официалното признаване на българско малцинство в най-новата балканска държава е една от приоритетните цели на сдружението „Обединени българи в Косово”, на които гостуваме в Драгаш. Напомням ви за петимата млади мъже от с. Горни Кръстец и петимата учители в различни сфери, някои от които вече получили образованието си в България. Имат си свой сайт, своя програма за работа, ясно разбиране на ситуацията наоколо… А ситуацията е такава, че в един момент, когато бяхме на разговор в малката заличка в местния хотел в Драгаш, вратата за миг се отвори и чухме ясен и гневен мъжки глас да крещи: „Българи? Какви българи търсите тук? Българите са в България”… Очевидно тънката провокация на някой от местните хора беше преднамерена и беше предназначена за гостите от София… 

Момчетата – Расмин Хамза, Джемал Хамза, Неджин Хамза, Сабрит Исмаилович и Садат Селими ни разказаха, че тъкмо от хората, които се приемат като босненци, идва най-голямата съпротива срещу признаването на българско малцинство в републиката. На страната на момчетата е местната топонимия – селата с имена Връбница, Кръстец, Вранище, Манастирица, Горно и Долно Любине, Ябланица, Локвица, Кюстендил, а Превала е най-високата точка от пътя през Шар планина за гр. Призрен. Момчетата също така разказват, че за да бъде признато едно малцинство, са необходими не повече от 400–500 подписа и няма задължителна квота.

 Те вече са събрали над 250 подписа, а на своя сайт www.obgk.org са обявили два мобилни телефона, на които всеки желаещ да се включи в кампанията би могъл да се обади и да се легитимира. Трябва да се има предвид, че на преброяването на населението в Косово през 2011 г. в общините Призрен и Драгаш, където са съсредоточени българите, броят на онези, които не са дали отговор за етническата си принадлежност, и посочилите отговор „друга”, е десетократно по-голям от останалите косовски общини. Те са подложени на силна и системна пропаганда, а тежкото им икономическо положение, в което са повечето от тях, ги прави зависими. 

Затова подкрепата на България и на нейните институции и гражданско общество е наложителна. Очевидно и оптимистично е, че сдруженията на българите от Жупа и Гора са съвсем наясно с проблемите, които биха изникнали за признаването на българско малцинство в Косово. Оптимистична е и увереността им, че необходимите подписи в подкрепа на това искане ще бъдат събрани....

 Източник:"Armymedia.bg''