"...Цял месец и половина всичките ни нужди в с. Дъмбени бяха посрещани от селяните за сметка на Чекаларов. Мъжете и жените от селото се въртяха около нас като пеперудки около светлина.
Жените от селото идваха с пълни престилки с различии плодове, бяха заети с лечението на майка ми, която беше болна и бременна. По това време един селянин на име Динко Ъздроло (Издроло), за да повдигне духа ни, казваше:
„Не се страхувайте, има господ!", всяка сутрин идваше в къщи, записваше нуждите ни и ги изпълняваше..."
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар