За да стане Кресненското въстание причината бeше провалянето на Сан-Стефанския мирен договор, по силата на който Македония пак остана турска провинция. Това положение се узакони от Берлинския конгрес през 1878 год., който допусна тая голяма неправда спрямо българите в Македония.
Когато през месец август узнахме за решенията на Берлинския конгрес, незабавно в гр. Пловдив се събрахме около 50—60 по-събудени мъже из всички краища на Македония за да се занимаем със създаденото положение. Това събрание стана в пловдивската митрополия. Между присъствуващите бяха митрополит Панарет, епископ М. Кусев, Натанаил Охридски, д-р Мишайков, Йосиф Ковачев, А. Ляпев, Андр. Георгов, К. Шулев, А. Панов, аз (П. Урумов) и още много други, умрели и живи, чиито имена не си спомням.
Дневният ред на това събрание беше: „Участта на Македония". След дълги разисквания събранието се приключи със следните решения:
1. Да се молят за подкрепа европейските царски дворове;
2. Да се отиде в Русия и да се моли лично руският император;
3. Да се отиде във Виена да се моли австрийският император чрез посредството на епископ Щросмайер, да вземат под свое покровителство македонското население. В комисията влезе и д-р Поменов. Обаче реши ce, щото имената на членовете на комисията да не се съобщават по чисто политически съображения...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар