Неговите научни дирения и изследвания, свързани с ранната българска история, са фундаментални: „Поглед върху произхождението на българския народ и начало на българската история”, „Исторически преглед на българската църква”, „Заселване на Балканския полуостров от славяните” и др. Успоредно с извороведските си и историческите проучвания той работи и върху филологически проблеми, в които демонстрира добрите си познания върху различните български говори и особено за тези в Македония.
През 1878 г. М. Дринов се включва дейно в изграждането на младото българско Княжество, като участва в работата по създаването на Търновската конституция. През май с.г. като вицегубернатор на столицата инициира създаването на „Софийско областно благотворително дружество за спомагание на болни и ранени”, което поема грижата и за бежанците от Македония.
По негово настояване София е определена за столица на България. Като управляващ Отдела за народно просвещение и духовни ценности, М. Дринов прокарва първите закони, свързани с народната просвета, като въвежда нови, демократични системи и осъвременява обучението. Негово дело е създаването на Софийската публична библиотека, основаването на историко-филологическото дружество и др.
д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар